Земеделец на инат

ПРОЕКТЪТ

Севдалина Качамачкова е земеделски производител от село Ленково, община Гулянци. Обработва 11 хил. дка земя и отглежда пшеница, царевица и ечемик. Получила е финансиране по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" на Програмата за развитие на селските райони. Инвестицията е за покупка на земеделска техника и е на обща стойност 350 хил. лв. Субсидията е 150 хил. лв., а останалата част от сумата е набавена от лични финанси и банкови кредити.

Задължително условие за субсидиране е обработваемите площи, с които кандидатът разполага в намалото на инвестицията, да не намаляват през петте години, в които тя се реализира. Проектът на Севдалина Качамачкова стартира през 2008 г. и вече е приключил, а субсидията е изплатена, но размерът й е с около 30 хил. по-малко от първоначално одобрения. Причината е в намаление на размера на обработваемите площи в края на изпълнението на проекта.

В резултат на реализацията на проекта в стопанството на Качамачкова са разкрити три работни места.

"Между нас в бранша има една поговорка - земеделецът може да не е станал богат, но и не е умрял от глад. Имам пари да живея и да изхранвам себе си и семейството си с това, което знам, че мога да правя добре." Това е философията, която явно дава опора на Севдалина Качамачкова от с. Ленково, община Гулянци, да се занимава със земеделие вече 20 години. Разказва, че още от 1993 г. е в земеделския бизнес - преживяла е "прехода в сектора - ликвидацията на ТКЗС-тата, създаването на първите частни земеделски кооперации". Работила е в първия в България холдинг с международно участие, който финансира земеделски структури, и съвсем закономерно през 2003 г. започва да развива личен бизнес като зърнопроизводител.

Определя себе си като "дребен към среден земеделец", но хората в с. Ленково с респект обясняват, че тя и семейството й реално работят

близо половината обработваемата земя в района

Става въпрос за над 11 хил. декара в с. Ленково, на които се отглеждат царевица, ечемик, пшеница и слънчоглед. Качамачкова редовно ходи на курсове, които повишават квалификацията й като земеделски производител, интересува се непрестанно и от нормативните промени в сектора. Работи свободно с имена на наредби и постановления, знае всички изменения в тях, цитира комисии, от които зависи голяма част от земеделската работа, и изобщо е на ти с всеки детайл в работата си.

Кандидатства по Програмата за развитие на селските райони, изкушена от презентациите, които служители на Министерството на земеделието и храните и фонд "Земеделие" правят пред фермерите в областта. Днес обаче смята, че тогава – при старта, програмата е представена в "доста добра, даже розова светлина", а част от възможните трудности са спестени.

Решила да кандидатства именно по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", тъй като имала нужда от машини за обработка на земята, а нямала налични собствени средства.

Срокове, които не се спазват

"Кандидатстването за субсидия в началото не ми се стори толкова сложно, колкото реално се оказа впоследствие", признава Севда. После казва, че дори е имало моменти, в които била готова да се откаже, но мисълта за санкциите и неустойките, които трябва да плати, я предпазват от това решение.

Подава проекта си във фонд "Земеделие" през май 2007 г. и получава одобрение следващата пролет. След това купува един комбайн и специализирани почвообработващи машини, които значително улесняват труда на семейството и правят земеделската работа далеч по-ефективна.

За Севда този близо едногодишен срок от подаването на документите до одобрението (в който влиза и проверката на декларираното) е съвсем разумен. По-скоро е критична към множеството изисквания, които фонд "Земеделие" впоследствие налага на кандидатите. "Да нямам задължения към бюджета, към фонда, към земеделското министерство, към НАП, към НОИ и изобщо - да съм кристална, а в същото време те са неизрядни към мен", недоволства тя.

Критиката й към работата на администрацията на фонда е както по отношение на сроковете, зададени от същата администрация, които самата тя не спазва, така и по отношение на следващи плащания, които пак администрацията бави. Всичко това е със знак минус и спъва работата на земеделците.

Специално за Севда разсрочването във времето има точни размери в пари, тъй като е теглила заеми, по които текат лихви. Неспазването на сроковете за проверки по декларираната инвестиция също е повече от неприятно, защото автоматично означава отлагане на безвъзмездните плащания по проекта. В резултат общата рекапитулация за Севда е "забавяне на субсидията с близо седем месеца, наказателни лихви от банките и големи трудности при тегленето на други, по-малки кредити за подготовка на пролетната сеитба".

Към тези проблеми Качамачкова добавя и санкционирането от Областната разплащателна агенция (ОРА) заради това, че обработваемите площи на петата година от края на изпълнението на проекта са по-малко от обявените в момента на кандидатстването. Севда обяснява това разминаване с факта, че при наемането на земи под аренда земеделецът не знае какво точно получава реално. Едва впоследствие картината се изяснява и се оказва, че част от площите са залесени терени, склонове и т.н., които просто не стават за обработка. Затова при идентификация на земите в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) Севда очертава по-малко декари, за да се съобрази с реално обработваемите земи. Заради намалените площи обаче тя получава с близо 30 хил. лв. по-малко от първоначално одобрената от фонда субсидия.

В резултат на всички тези проблеми днес Севдалина смята, че няма смисъл от повторно кандидатстване с проект по Програмата за развитие на селските райони. Но не се отказва от земеделието.

"Покривам кредити, ренти – къде с нови задължения, къде с преговори и уговорки, и съм особено благодарна на партньорите, с които работя и сред които реализирам продукцията си, защото срещам разбиране от тях при забавяне на плащанията и това много ми помага", разказва тя.

Най-много обаче разчита на семейство си – съпруга и синовете Христо и Андрей, с които основно поддържат стопанството. Има и наети двама работници, но в региона е трудно с работната ръка, защото по-голяма част от живеещите са възрастни хора.

Севда едновременно се радва, че може да разчита на семейството си, но и се притеснява за синовете си, защото смята, че тази работа ги изолира от нормалния живот на връстниците им. "Те са вече на 26 и 27 години и се тревожа, че няма да могат да се реализират на друго място, защото от малки се занимават в стопанството и се чувстват напълно обвързани с тази работа. От друга страна – пред избора да заминат да работят в чужбина, както други младежи в селото, тази възможност е по-добрата", усмихва се тя.

Севда не се е отказала и от експериментите – цени работата на природозащитната организация WWF и дори смята, че може да има шансове за бъдещ съвместен проект. Той, разбира се, би бил свързан с опазване на природата и биоразнообразието. Повечето от площите, които семейството обработва, са на границата с гори, които са пълни с елени и сърни. Затова в тези земи земеделците оставят напълно доброволно и осъзнато от три до пет метра площи, които не торят. Оставят дори и малка неприбрана част от реколтата за храна на дивите животни. Освен това пръскат срещу инсектициди само с наземна техника и никога не ползват услугите на авиацията. Защото "колкото и да е прецизна, винаги при по ветровито време може част от препаратите да попаднат в ивицата, където се хранят животните".

Севда има желание тези територии, които семейството й не обработва, да станат защитена или специално охранявана зона, с различен статут, защото иска животинските видове в региона да бъдат запазени.

БЛИЦ Севдалина Качамачкова: Закъсненията създават трудности Какво спечелихте и какво загубихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони? - Спечелих опит в подобни проекти, обаче загубих много нерви, време и пари. Отчасти загубих и доверието на банките, за които станах некоректен платец, след като субсидията от фонд "Земеделие" закъсня с около седем месеца и не можех да си погасявам кредитите. И това пак се измерва в пари и в липса на възможности, или поне в големи трудности при исканията за нови кредити. Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии? - По-скоро не. Рискът е голям – поемам ангажимент за един обем декари, които трябва да поддържам до края на проекта, а това е несигурно. Непрестанно се изисква да предлагам все по-високи наеми на собствениците на земи, за да поддържам тези декари, тъй като има неземеделски структури, които разполагат с огромни средства и изкушават притежателите на площите. С времето аз като среден земеделски производител започвам трудно да се конкурирам с тях. Освен това бюрокрацията в системата е много голяма и създава затруднения на земеделците. Сигурно има над 50 различни формуляра, които трябва да попълниш за какво ли не, и като се има предвид колко тромава е администрацията, за всеки от тях ходя по няколко пъти в Плевен и нерядко в София. А това са нерви и разходи. Така че по-скоро не бих се ангажирала. Какви грешки бихте избегнали и какво не искате да се повтаря при следващо кандидатстване? - Не бих се доверила така лесно на първоначалните презентации на програмата пред земеделците, защото те са подвеждащи. Реално изискванията и санкциите са много повече, отколкото може да предположи един потенциален кандидат. Какви са препоръките ви към Програмата за развитие на селските райони и към администрацията, която я управлява? - Да са внимателни към собствената си нормативна уредба и да спазват собствените си срокове – както за заявените проверки по декларираното от кандидатите, така и за изплащане на субсидиите по план. Всяко закъснение създава големи затруднения за земеделците.

ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА

Лора Жебрил, експерт "Финансови инструменти за околната среда" към Международната природозащитна организация WWF - България:

"Севдалина Качамачкова е изключително трудолюбива и просперираща личност. От 2004 г. със семейството си обработва над 50% от землището на с. Ленково, община Гулянци. Тук имаше много пустеещи земи и тя срещна големи трудности, когато започна да ги обработва - това са земи с наклон над 25 градуса, на граница с гори, трудни за обработване. Въпреки всичко тя ги разработи. Вложи доста средства и усилия и създаде големи обработваеми масиви. Севдалина е личност, която непрекъснато търси възможности за развитие - посещава курсове по земеделие, интересува се по какви програми може да кандидатства. Тя е от първите фермери, които кандидатстваха по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони и закупиха нови техники. Но проблемите, които създава Разплащателната агенция със забавянето на плащанията, демотивират нея и останалите производители в района да кандидатстват по европейски програми."

Ивелин Цолов, директор "Изкупуване" в "Звезда"АД - Долна Митрополия:

"Със Севдалина Качамачкова работим вече четвърта година. Изкупуваме от нея слънчоглед, защото фирмата ни се занимава с производство на рафинирани и нерафинирани масла. Тя е много коректен партньор и предлага продукция с високо качество. Амбициозна е и е истински експерт в сферата, в която работи, развива се, печели проекти... Разбира се, има трудности като всички земеделци в България – с финансирането на начинанията си, с нелоялната конкуренцията на неземеделски структури. Но въпреки това се справя с бизнеса успешно."

Катя Пачерезова, управител на фирма "Агро ВИП" ООД, Варна:

"От близо пет години работим със Севдалина Качамачкова и изкупуваме част от земеделската й продукция. Тя е много коректна към поетите ангажименти, изпълнява ги винаги, дори и без предварителен договор, и сме спокойни, когато работим с нея. Севда е много добър земеделец, произвежда качествена стока и нямаме проблеми с реализацията на нейната продукция. Според мен нейните трудности са от финансово естество, в месеците преди жътва, и в липсата на подходяща складова база за по-дълго съхранение на зърното. Това е причина да се оскъпи продукцията й, защото се налага да ползва чужди складове. В момента наред с всички други неща решава и този проблем, като ремонтира наличната си складова база, за да отговаря на изискванията за по-дълго съхранение."

• Facebook
• Twitter
• Email