Задругата на зарзавата
Фотограф: Shutterstock
Имате следното условие: живеете в град, отдалечен от чисти зеленчукови и овощни градини, а искате да имате на масата си редовно пресни зеленчуци и плодове. Искате не от онези, пластмасовите, в супермаркетите, а "истински", но тъй като съвсем не сте единствен, бабите, които идват в града с домашната си продукция, са твърде бързо изчерпаем ресурс.
В същото време всекидневното купуване на сертифицирани биозеленчуци не е по джоба или по вкуса ви. Какво може да се направи?
Решението на тази задача е предложено в средата на миналия век в Япония, САЩ и някои европейски страни и днес е доста популярен модел – т.нар. земеделие, подкрепено от общността (Community Supported Agriculture - CSA), или солидарно земеделие.
При този модел група домакинства "инвестират" авансово във ферми с чисто производството – сертифицирани за биопродукция или не, които редовно да им доставят прясна храна. Периодично произведеното се разпределя поравно между всички участници и по този начин се споделя както богатият урожай, така и рискът от лоша реколта.
Солидарно, локално, сезонно
Денис Моро и Франсин Фрелон са представители на такъв тип земеделски "задруги" във Франция (AMAP). Денис е на 37 и от няколко години е градинар в едно село в долината на р. Лоара. Заедно с още един фермер той изхранва 45 семейства. Франсин е на 62, бивша учителка, която е потребител в такава система.
"Тази солидарна система е строго локална. Аз лично изминавам 10 км и това е нашият лимит, за да можем да постигнем прилична цена на продукцията и за консуматора, и за производителя", обяснява Франсин.
Самата тя е доволна, че не й се налага да ходи в големите супермаркети за храна, и изтъква, че АМАP-ът в този смисъл спестява на много от потребителите си и непланираните харчове, неизбежно съпътстващи пазаруването в големите магазини. Плодовете и зеленчуците, произведени по този начин, са по-евтини от "конвенционалните" биохрани – главно заради липсата на посредници по пътя на храната от градината до масата, казва тя.
"Допреди малко повече от 10 години хората във Франция мислеха, че не е възможно, казваха, че никога потребителите ни няма да ни платят предварително. Но в момента има около 2000 АМАP", казва Денис. Тъй като системата на производство и дистрибуция е локална, те могат да обслужват ограничен брой хора. "Солидарните земеделци" са изчислили, че около 300 000 производители могат да захранват с чиста храна цялото близо 60-милионно население на Франция.
При тази система потребителите получават здравословна храна на добра цена и в същото време осигуряват препитание на фермерите. "Като пари аз и колегата ми сме си определили малко над минималната работна заплата във Франция". Разбира се, те не плащат за храна.
Производителите предварително определят разходите си – за семена, за разсади, транспорт, включително за ремонти на селскостопанската си техника. "В моя случай тези разходи се разпределят сред 45-те кошници, които доставяме всяка седмица", казва Денис.
Част от печалбата на задругата понякога се инвестира в разширяване на производствата.
Първи опити в България
България засега е далеч от солидарния модел, но първите стъпки в организираните доставки на биохрани вече се правят.
Такъв опит има например фондацията за биоземеделие "Биоселена", която доскоро е поддържала сравнително редовно "кооп" за около 200 души в София. Той е доставял от ферма в карловското с. Климент кашончета от 15-ина вида сезонни зеленчуци веднъж на две седмици на клиенти: "Сред редовните ни потребители беше и готвачът на френското посолство", разказва управителят на фондацията Стоилко Апостолов.
Доставките са само по поръчки до предварително определен "сборен пункт" в София и не се прави свободна продажба, уточнява той. През лятото обаче системата е спряла, защото "в България традиционно се набляга на августовските култури – домати, тиквички, патладжан, чушки и др., а тъкмо през август хората почиват и поръчките спират".
В София от около година действа и малък "хранкооп" на приятелски принцип. Около 150 души се организират периодично чрез мейл лист (за желаещите да се присъединят към групата мейлът е [email protected]) и си доставят храни от различни ферми в страната.
"Стараем се да са в рамките на 100 километра", казва Илия Пчеларов от коопа. Работят по цени на производителите и доставят стоката с личните си коли – който е извършил усилието, си събира разходите за гориво от останалите.
"Мислили сме за модела с предварително плащане за цялата година на производители, но засега не сме го осъществили и една от причините е, че хората всъщност не са наясно колко храна изяждат – това ги разколебава", казва Илия.
Засега задругата работи без надценки, но в бъдеще, ако се разрасне, очевидно това ще трябва да се промени, защото хората, които се занимават с доставките, ще трябва да се издържат от тях. Тогава тя ще трябва и да се официализира под някаква форма
.