Център за изследване на демокрацията: Фирми влизат в сивия сектор, за да оцелеят
Скритата икономика в България е между 20 и 30% от БВП, а най-засегнатите сектори са строителството, търговията на едро и дребно, ресторантьорството, търговията с горива и здравеопазването. Това показва последният доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), чиито данни бяха оповестени днес.
Изследването отчита влиянието на скритата икономика върху обществените политики. В нея се включват сивата икономика (легална, но недекларирана дейност), неформалната (законна, но неотчетена) и черната (нелегална и неотчетена икономическа дейност).
Директорът на икономическата програма в центъра Руслан Стефанов заяви, че основната причина за скритата икономика у нас е избягване на данъчно-осигурителната тежест. "Принос" за нея имат и държавните регулации, а също и изисквания за качеството на услугите и продуктите.
Майк Майнардус от фондация "Фридрих Еберт", с чиято подкрепа се реализира изследването, допълни, че е важно "тези части от скритата икономика, които са криминални, да бъдат наказвани". По думите му малките и средните фирми скриват част от своите доходи, защото не могат да оцелеят.
За да бъде решен проблемът, те трябва да получат стимули за нормално участие в икономиката.
Руслан Стефанов каза, че почти 80% от фирмите, участвали в изследването, са убедени, че виновниците за скритата икономика са сред "другите", които крият повече икономическа дейност от самите тях.
Като сериозна причина за формиране на широк сив сектор в доклада се определя и слабостта на държавните институции. "През последните 25 години в България бяха извършени големи институционални промени, но реформата е некоординирана и продължителна във времето, което води до несигурност.
Липсва постоянен и ефективен диалог между правителството и бизнеса, националните мерки често са несъвместими с местните потребности на фирмите", посочват експертите в доклада.
Стефанов заяви, че ефектите от скритата икономика не могат да се определят изцяло като положителни или отрицателни. Сивият сектор влияе зле на данъчната система, на ефективността на разпределението на ресурсите и цялостното икономическо развитие. Около 66% обаче от доходите, спечелени в сивата икономика, се изразходват в официалния сектор.
В краткосрочен план това може да окаже стабилизиращ ефект. Гарантира се също "известно задоволяване" на потребностите от стоки на по-достъпни цени. "В период на рецесия скритата икономика запазва заетостта и дава възможност да се развие предприемачески потенциал, който иначе остава неизползван заради скъпия достъп до официалния сектор", обяснява експертът.
Положителните ефекти обаче свършват дотук. Докладът е категоричен, че скритата икономика води до изкривени пазарни взаимоотношения. Неспазването на законите се превръща в значително конкурентно предимство, което издига бариера за влизащите на пазара нови фирми и затруднява оцеляването на изрядните платци.
"От общо 1.6 млн. незаети в България около 78 000 не могат да обяснят незаетостта си. Осигуряването на работа за тези лица при преобладаваща средна работна заплата от 700 лв. би реализирало допълнителен доход за държавата в размер на 6.1 млрд лв.", обясни той друга последица и посочи, че тази сума е почти 9% от БВП на държавата за миналата година.
В доклада е записано, че дори "най-големите данъчни реформи и понижаването на данъчните ставки не биха довели до съществено намаляване на сивия сектор", а само до стабилизиране и ограничаване на бъдещо разрастване. Един от изводите на икономистите е, че предприемачите преминават в сивата икономика, не за да избегнат данъците, а бюрокрацията и корупцията.
"За България е характерно, че липсва последователност на промените в данъчната система с цел тя да бъде опростена, ясна и стабилна. А това води до ниска степен на доверие и разбиране между институциите и бизнеса. Дори размерът на данъците да не е висок, разходите по изпълнението на данъчни задължения правят бизнеса скъп. Това може да бъде пагубно за най-малките предприятия."
.