Абонамент за био
"Преди 20-30 години хората си мислеха, че като им продаваш органична храна, ти им предлагаш марихуана. Години наред това беше една от най-сериозните пречки пред нас." Сега Джоан Норман и съпругът й Дрю са едни от най-големите производители на органични зеленчуци и плодове в Мериленд. Правят приличен семеен бизнес с годишен оборот от около 1 млн. долара, от който 10% им остава като печалба. Имат около 2 хил. семейства, на които всяка седмица продават продукцията си.
Причината бизнесът на семейство Норман и тяхната ферма One Strew Farm да са успешени, е, разбира се, в усилията, които влагат в производството, обработването, засаждането и събирането на реколтата. Само че трудът и инвестициите не са достатъчни, за да бъде бизнесът печеливш. Често пъти успехът се пречупва в момента, в който продуктът трябва да стигне до потребителите. В случая на семейството от Мериленд и този проблем е решен.
"Преди десет години органичното земеделие започна да става популярно и да расте в САЩ. Само че маржовете падаха. Ние произвеждахме повече, но печелехме по-малко", разказа Джоан Норман. Тогава семейството е въвело схемата CSA в региона си. CSA идва от Community-supported agriculture, или познато в България като солидарно земеделие, подкрепено от общността.
Специално за теб
CSA е модел на директни продажби, създаден в Япония, Германия и Швейцария. Днес той е широко разпространен в Канада и САЩ, навлиза и в Европа. Ако органичното производство е по-малко от 5% от цялото земеделие в Америка, 90 на сто от продукцията се продава по модела на CSA.
Той е базиран на директните продажби. "Хората подписват с нас договор и ни дават пари в началото на годината, в периода от януари до март. Чек от 560 долара. В продължение на шест месеца те получават от нас кошница с осем вида зеленчуци и плодове: домати, връзка марули, диня, моркови. Доставяме ги всеки ден до над 40 точки в Балтимор, откъдето хората могат да си вземат кошницата."
До Джоан Норман е закачена голяма бяла стена, на която са отбелязани всички точки за доставка и съответен план кога трябва да пристигне стоката. На десетина метра от нея е подредената за тази седмица продукция: няколко вида тиквички и патладжани, обикновени и чери домати, свежи марули, броколи, краставици. Прилежно подредени в кашони и надписани.
"Когато започнахме преди десет години, имахме само 8 човека, които си купуваха от нас. В края на годината те бяха 45. Сега произвеждаме храна за близо 2 хил. семейства в Балтимор и района", казва Норман.
Моделът на CSA има позитиви и за двете страни. За фермерите най-големият плюс е, че получават парите си в началото на годината и могат да ги влагат в продукцията през месеците след май. По този начин никога не страдат от липса на ликвидност. Другият плюс е, че могат да планират обема на продукцията си, като знаят, че трябва да нахранят 200 или 2 хил. семейства. Също така нямат ангажимента да поддържат винаги един и същ асортимент. Ако нещо стане с реколтата от домати, може да бъде заменена с краставици.
Не е техен проблем и дали ще остане непродадена стока. Тези зеленчуци не им генерират загуби. Те остават по местата, на които са били доставени, а оттам отиват за дарения. В САЩ системата за събиране на храна и раздаването й на нуждаещи се е добре разработена и функционира от години.
Клиентите също имат полза от схемата на солидарното земеделие. Те винаги получават свежа храна, която знаят къде и как е произведена. Имат и пряк контакт с производителите и могат да се обадят по всяко време, ако нещо не е наред. Другото предимство е, че в света на индустриализирано производство на храна органичната такава е полезна и пълна с хранителни съставки.
"Клиентът се интересува от две неща. Колко ще му струва и какво има вътре. Те плащат 560 долара и нито стотинка повече. А често пъти получават повече от това, което трябва. Обикновено слагаме два, вместо един пъпеш, или даваме малко повече картофи, отколкото сме обещали, разказва Джоан Норман. Клиентите знаят много добре кой е източникът на зеленчуците и плодовете, как са направени, откъде идват. Разстоянието между нас и клиентите е ужасно малко. Това ни прави отговорни пред тях."
Ценово семейство Норман позиционира продуктите си между цените на едро, на която производителите на зеленчуци продават на крайните търговци, и тази на крайните търговци. Тя трябва да покрива разходите за производство, за труд и да оставя малка печалба от около 10%.
Каквото ти се падне
Разбира се, системата крие и негативи. Като това, че клиентите невинаги могат да изберат осемте си вида зеленчуци, които да получат. Ако отидат до някой от пазарите в списъка, могат и да подберат стоката си. Ако си взимат кошницата от някоя църква, офис или университет, трябва да се задоволят с това, което е произвела земята през изминала седмица.
За фермерите също има негативи. Дори и да изгубят дадена реколта, за тях остава ангажиментът пред клиентите.
"Преди две години изгубихме цялата си реколта от домати. Домати на стойност 10 хил. долара. Дали клиентите бяха недоволни? Да. Дали напуснаха? Може би сме изгубили няколко семейства. Но им обяснихме подробно каква е причината. Изгубихме реколтата, защото имаше зараза, която се пренесе от източния бряг в една ферма в региона. Това е рискът. Понякога може да не получиш точно това, което искаш, или то да не е в желаното количество".
Моделът на предплащане, от една страна, е благоприятен, защото дава кеш в ръцете на фермерите. По същия начин обаче крие и рискове. Абонаментът е за година. Ако се случи някакъв катаклизъм, рязка промяна в коюнктурата или друг вид стрес, който да качи разходите за производството, фермерите не могат да отговорят с покачване на крайната цена.
Органичен свят
"Днес аз не се обаждам на никого. Те ме търсят", казва Норман. Тя е пример за популяризирането на органичната храна както в САЩ, така и в другите страни от развития свят. За нея органичното земеделие е за хората, които се интересуват какво ядат, искат да се хранят здравословно и ги е грижа каква храна дават на децата си.
Според данните на американското министерство на земеделието през 2007 г. регистрираните фермери, които продават продукцията чрез модела на споделеното замеделие, са близо 13 хил. Днес броят им е доста повече. Моделът, разпространен в Канада, става популярен и в Европа. През 2000 г. например влиза във Франция и заимства американския. Солидарното земеделие не е непознато и в България, където има първи опити за налагане. Пилотният проект на фондация "Заедно" - "Солидарно земеделие", се стреми да го популяризира и работи с пет ферми.
На някои места се забелязват различни форми на солидарно земеделие: обединение на няколко фермери, които ползват една и съща логистична мрежа, но предлагат различна продукция или абонаменти за нетрадиционни зеленчуци и плодове. В някои варианти клиентите, освен че се запознават с фермерите, могат и да помагат в производството, ако искат.
Днес объркването на органичната храна с марихуана не е проблем за фермерите Джоан и Дрю Норман. Но те все още работят бизнес, който е бебе на фона на конвенционално произведените домати или царевица. "Аз не зачерквам конвенционалното земеделие, но вярвам в органичното. Искам съседът ми да копира моя модел, защото той е добър и ми носи пари", казва Норман.
.