Годишната инфлация се сви до 3.3% през септември
Фотограф: Julia Lazarova
Поскъпването на живота се забавя и през септември, отчете Националният статистически институт. По последните данни на месечна база инфлацията е 0%, а на годишна (спрямо миналия септември) покачването на потребителските цени е 3.3%. Така за първи път инфлацията се вмества в правителствените прогнози, като заложеното в бюджета за тази година поскъпване на живота е 3.7%.
В началото на годината имаше опасения, че инфлацията ще надхвърли значително правителствените прогнози, което при замразени доходи в публичната сфера и в голяма част от частния сектор означава обедняване. Първи през април от Международния валутен фонд прогнозираха, че ръстът на цените ще се успокои, като тази тенденция се наблюдава от началото на лятото.
Най-сериозно падат цените на стоките и услугите в сферата на туризма, като графата "свободно време, развлечение и културен отдих" се сочи поевтиняване с 4%. Само ресторантьорските и хотелиерските услуги поевтиняват с 0.2% поскъпване има в графата "здравеопазване" - с 1.2% (там се вписват здравните услуги, лекарствата и медицинските консумативи).
Най-голямата стокова група в потребителската кошница - храните поскъпва само с 0.1%, а алкохолните напитки и цигарите с 0.2%. Дрехите и обувките според НСИ поевтиняват средно с 0.7%.
Докато в предишни години обаче инфлацията започваше да расте след евтините летни месеци, този път тя е изненадващо ниска и това накара анализаторите да допуснат, че цените не растат заради свитото потребление. НСИ отчете че през август продажбите на дребно са имали растеж само при стоки, които са насъщни на домакинствата - храни и лекарства, докато всички останали, които сочат усещане за сигурност се продават по-слабо спрямо миналия август.
"Отслабеното търсене определено може да е сред факторите, подтискащи ръста на цените. Другият фактор са материалите и суровините, които спряха до оскъпват и в глобален мащаб.
Намаленията на цените са в категориите облеко и обувки, което наистина говори за спад на потреблението. Нетипично е слабото поскъпване на храните, което означава или добра реколта, или търсенето от страна на домакинствата е предпазливо", коментира Георги Ганев, макроикономист от "Център за либерални стратегии".
Преподавателят от УНСС и бивш шеф на закритата вече Агенцията за икономически анализи и прогнози Петър Чобанов също разтълкува данните като несигурност от страна на домакинствата и свито потребление.
"Най-ниска на годишна база е инфлацията при услугите, която може да е повлияно от слабото потребление. Инфлацията при хранителните стоки е най-висока на годишна база, като при замразени доходи и несигурност в икономиката хората предпочитат да потребяват предимно стоки от първа необходимост. Най-голям спад в цените на годишна база имаме при групата Свободно време, развлечения и културен отдих, което потвърждава, че хората не харчат за развлечения. Все пак от първи октомври имаше корекция на административните цени, което ще се повиши инфлацията", обясни той.
Според Чобанов свитото потребление ще доведе и до неизпълнение на правителствената прогноза за икономически растеж през тази година.
.