С 15 микрона по-малко
Автор: Инна Павлова
"На мен тази торбичка ми струва 20 стотинки, защо искате торбичка за такава дребна покупка", гневи се продавачка на пазарчето на "Графа" в столицата, докато подава торбичката на дама, която си е купила кофичка малини. Когато обаче я попитате защо подарява, а не продава торбичката, купувачката няма отговор.
Този модел вече търпи промяна. Част от търговците започнаха да продават полиетиленовите торбички. Причината е специална продуктова такса от 15 стотинки на брой за най-тънките (и най-видими извън кофите за боклук) торбички с дебелина под 15 микрона. Таксата влезе в сила от 1 октомври. От януари 2012 г. тя ще се вдигне на 35 ст., през 2013 ще е 45 ст., а през 2014 г. – 55 ст.
Задължението за плащането й е на производителя или вносителя на торбичките, а ако той не може да бъде открит – на дистрибутора. От екотакса са освободени торбичките без дръжки "за първична опаковка" на продукти (например сирене, плодове, маслини) независимо от дебелината им.
15+
Целта на екотаксата е ясна – да се ограничи употребата на тези най-хвърчащи торбички, наричани още тип потник. "Те са най-големият замърсител, докато по-дебелите има възможност да се събират и рециклират. Таксата е само стъпка към решаването на проблема, трябва да се почне отнякъде", казва Петя Димитрова, експерт в дирекция "Управление на отпадъците" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Все още е рано да се види ефектът от прилагането й, сега се уточнява броят на фирмите, за които се отнася задължението да я плащат. "Над 200 са производителите, търговците и дистрибуторите на торбички в България. Но размерът на сивите продажби не е ясен. Знае се само, че е голям", казва Антоанета Перникова, изпълнителен директор на Българската асоциация "Полимери" (БАП).
По данни на асоциацията годишно на пазара в страната се пускат 7200 тона торбички, от които най-масовите са около 4000 тона. "Това обаче е незначително малка част от общия полимерен отпадък. Като генериран отпадък в общото количество битови отпадъци торбичките са само 0.04%", посочва Антоанета Перникова.
Производителите не са изненадани от въвеждането на таксата. "Текстовете на наредбата бяха обсъдени и съгласувани с фирмите предварително. Така че за тях няма стрес", коментира Петя Димитрова. Освен това предприятията получиха отсрочка от няколко месеца, преди изискването за плащане да влезе в сила.
"Да, имахме достатъчно време да реагираме", казва и Милен Георгиев, съдружник в "Екстрапак" - Велико Търново. Той обясни, че неговата компания е разпродала всички торбички с дебелина до 15 микрона и вече е спряла да ги произвежда. Преди това техният дял в продукцията на компанията е бил 20%. "Ориентирахме се към производството на торбички "15+", за които не се плаща продуктова такса. Разходите за тях са по-големи, затова те са по-скъпи и вероятно по-голяма част от търговците ще започнат да ги продават. Това ще намали употребата им, така че очакваме от два до три пъти намаление на производството на "15+" торбичките. Затова сме обявили, че са възможни съкращения на някои хора", коментира още Георгиев.
В същото време обаче компанията очаква по-голямо търсене на торбичките за многократна употреба и разчита, както и досега, на продажби зад граница. В Румъния например, където също въведоха продуктова такса, биоразградимите торбички са освободени от нея, но срещу сертификат за вида на материала, казва Георгиев.
Велко Данев, собственик на "Данев Адвапак" – Бургас, също твърди, че фирмата му отдавна се е отказала от производството на торбички с дебелина до 15 микрона и изнася 95% от продукцията си (главно торбички с връзки за смет). "Ние бяхме първите, които започнахме производството на тънки торбички в България преди 20 години, но нашите бяха три модела с нормална дебелина от 20 микрона. Във времето конкуренцията и в България, и в Китай, и в Турция започна да ги изтънява. Сега се очаква обратният процес – да се върви към удебеляването им заради продуктовата такса", казва Данев.
Бели торбички на черно
Веригите казват, че подаряват тънки торбички само за пакетиране на стоки като зеленчуци и хляб. Проблем обаче ще има за по-дребните търговци, повечето от които не са чули още за таксата и продължават да се запасяват с полиетиленовите изделия "на черно" - без фактура и ясен произход. Това е причината производителите да се опасяват, че след като спрат да правят тънките торбички, сивият пазар ще се увеличи. "Той и сега е голям", казва Милен Георгиев. И добавя: "Нашите стоки са надписани, знае се кой ги произвежда, но други се продават в бял плик - без да е посочен производителят им. При акцизните стоки с бандеролите например има съществена организация за контрол. Дали и при тази продуктова такса ще е така", изказва съмнение той.
От МОСВ уверяват, че контролът ще е стриктен. Той ще се извършва от регионалните инспекции по околната среда и водите. Таксата се плаща на ПУДОС (Предприятието за управление на дейностите по околна среда) към МОСВ и се доказва с фактура, обясни Петя Димитрова. Освен това производителят е длъжен да попълва месечна справка декларация за всички видове и количества, които е пуснал на пазара. Ще се проверява също износът на тънки торбички. "Това е важно, защото производителят може да се оправдае, че не е платил продуктовата такса, тъй като торбичките са за експорт. Но трябва да го докаже с документи - договори, товарителница и др.", уточнява Димитрова.
При търговците пък ще се следи дали във фактурите за покупка са вписани производителят или вносителят, броят, видът и дебелината на торбичките, допълва тя. Според МОСВ търговецът не трябва да включва стойността на торбичката в цената на продукта. "Той трябва да даде право на избор на клиента дали да си я купи или може да му я подари, но не и да си увеличи цената на стоките заради таксата", категорична е Петя Димитрова.
Асоциация "Полимери" пък настоява сама да поеме контрола върху плащането на продуктовата такса. Това може да стане чрез създаването и воденето на електронен регистър, в който всички задължени да плащат таксата лица ще декларират количеството и вида на пусканите на пазара торбички.
"От люлка до люлка"
Въвеждането на таксата е добро начало, но не е достатъчно, ако не е съпроводено с мерки, които информират за по-добри практики и по-добри заместители на тези торбички, смятат активисти срещу полиетиленовото нашествие. "Въпрос на добра информационна кампания е торбичката от плат да престане да се възприема като бабешка и да стане част от всекидневието ни, така както е била някога", казва Евгения Ташева, еколог изследовател в неправителственото сдружение "За Земята". Според нея въвеждането на продуктовата такса е ясен сигнал, че този тип продукт не е желан и че трябва да се мисли за по-устойчиви решения.
Едно предложение е да се използва подходът "от люлка до люлка" (Cradle tо Cradle). Това е бизнес екологичен модел, който залага на безкрайния цикъл на употреба на изделието. При него е важна не само повторната употреба или рециклирането на продукта, но и какъв е "товарът му", т.е. колко ресурси се използват за производството му. "Това е по-интегриран подход, отколкото да се наказват или таксуват част от участниците във веригата в опит да бъде решен проблемът", обобщава Евгения Ташева.
Производителите пък припомнят, че част от проблема с торбичките е и липсата на надеждна система за разделно събиране на отпадъци от опаковки и за рециклирането им.
Според Евдокия Манева, заместник-министър на околната среда и водите, все още е рано да се правят изводи за ефекта от въвеждането на продуктовата такса. Политиката на МОСВ със сигурност е обхватът на таксата да бъде разширен в бъдеще.
Действията на държавата до момента са абсолютно в правилната посока. Загубите от безконтролното разпространение на полиетиленовите торбички като цяло са много по-големи от щетите, които ще претърпят производителите им от намалените продажби. За да бъде успешна тази стратегия обаче, е нужно повече от простото приемане на разпоредбите - трябва сериозен контрол за изпълнението им и последователност в налагането на останалите планирани мерки. Ако това се съчетае и с повече активност в сферата на обработването на отпадъците, само след две-три години ще сме забравили за зловещата полиетиленова украса по дърветата и грозните хвърчащи из въздуха пликчета.








