Димитър Костадинов: Търговците искат да продават биомед, но търсят големи количества
"Ако се обединим, ще продаваме повече", казва производителят на биологичен пчелен мед от с. Орляне, община Угърчин
Още по темата
И биохраните под прицела на излишните регулации
Колко са членовете на вашето сдружение "Биологично пчеларство"?- Сдружението е създадено преди осем години. В момента членовете са 39. Това са сертифицирани биопроизводители на пчелни продукти – основно мед.Те са от цяла България – от Еленския Балкан, от язовир Камчия, Родопите, Предбалакана – Калофер и Карлово. Моят регион специално е Предбалкан, село Орляне – на 20 км югозападно от Ловеч.
С какво сдружението помага на членовете си?
- Сдружението е само с просветна цел – разпространяване на информация, без да организира търговия с пчелни продукти. Сега се готвим да направим кооперация, която да може да изнася произведените количества мед. Биопроизводството е много по-малко отколкото при конвенционалното производство. Ако един конвеционален кошер през годината може да даде 40 до 60 кг мед, при нас средният добив е между 12 максимум 15 кг на сезон от кошер. Разходите също са по-големи, защото всичко е биологично. Средствата, с които се лекуват пчелите, също са био. Лекуваме ги с "Екостоп" - това е извлек от бабина душица (мащерка) или пък мравчена киселина, който е много скъп. Има ред забрани. Кошерите не може да се подхранват със захар, подхранването може да е само с мед, не се разрешава да се боядисват кошерите. Ние си произвеждаме и восъка за основите на питите. Носим восъка в Трявна, където специален човек прави основите за питите. Всичко това оскъпява цената на пчелния мед, но не с много - с 20-25% за килограм. В същото време разходите за 100 пчелни семейства са около 2000 лв. за сертификация и за лекарствата. Държавата ми помага малко със средства от Националната програма по пчеларство.
Получавате ли пари по мерките за биопроизводство от Програмата за развитие на селските райони?
- Там има много проблеми и несъответствия между даденостите и документацията. Аз например не получих субсидия от 2000 лв. за миналата година, защото ветеринарите ми загубиха кошерите. Имам кошери и те са налични, може всеки да ги види, но ветеринарите не са ми дали данните, няма ме по документи. Писал съм жалба, но не знам дали нещо ще се случи.
Какво е търсенето на биомед в България?
- Хората, които познават биопроизводството, го търсят. Хора, които са купили от мен мед, идват пак и вземат по 3-4 буркана. Продажбите стават най-често чрез познати. Идвам на базари за биопроизводители, създавам си контакти. После изпращам заявените количества по автобуси или докарвам по 10-15 кг до София като набера достатъчно клиенти.
Всеки сам оцелява, така ли?
- Почти така е, има два магазина в София, които зареждаме с биомед, но това е малко.
Наредбата за директните продажби не ви ли улеснява?
- Да, именно тя ни позволява да продаваме по време на изложения и базари. Но аз лично нямам възможност да си направя магазин, за да продавам директно. По-лесно ми е да си намеря на изложения хора с магазини и да снабдявам тях. Ако направим кооперация, мисля, че ще можем да продаваме по-лесно и повече. Търговците искат да продават меда ни, но търсят големи количества. За "Метро" например искат три тона. Аз не мога да изкарам това количество, но ако се кооперираме, ще е възможно. Стига всеки в кооперацията да бъде коректен. Защото ако един не е коректен и наруши правилата на биопроизводството, ще върнат цялото количество. Трудна е стиковката между отделните производители, ние сме от различни региони – някъде има повече валежи, по-трудно им вървят кошерите. Не е като при обикновения кошер – да го подхраниш със захар през февруари, да го вдигнеш и през април да е готов. При нас чакаме всичко да е натурално от природата и нещата да се случват естествено.
Как да сме сигурни, че когато на продукта пише "биомед" наистина е така?
- От знаците - върху етикета има европейския знак за биопроизводство плюс знака на сертифициращия орган.
.