МВФ: Светът е в нова опасна фаза на икономиката
Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард заяви, че европейските банки се нуждаят от "спешна рекапитализация", за да може да се спре разпространяването на дълговата и финансова криза.
Тези изказвания Лагард отправи по време на годишната конференция на Федералния резерв на САЩ в град Канзас. Тя още призова световните лидери да търсят спешни действия, за да предотвратят нова световна рецесия, съобщи "Ройтерс".
"Развитието на събитията през това лято показва, че се намираме в нова опасна фаза на икономиката", заяви Лагард по време на пресконференция на централните банкери и водещи икономисти. "Залозите са ясни – рискуваме да загубим и нестабилното икономическо възстановяване. Затова трябва да действаме незабавно", допълни тя.
"Най-ефективното решение е да се осигури значително временно финансиране – такова се търси първо от частни инвеститори, но ако се наложи, може да се прибегне и до държавно подпомагане", заяви Лагард.
Тя допълни, че европейските политици трябва да предприемат незабавни мерки покрай намаляването на икономическия растеж в развитите страни на континента и уязвимостта на европейската финансова система от намаленото доверие.
За ситуацията в САЩ председателят на МВФ обяви, че страната трябва да спре падането на цените на жилищата.
Според нея и за двата проблема в Европа и САЩ е необходима дългосрочна фискална политика, която да насърчи икономическия растеж.
Две години след края на финансовата криза икономическият растеж в САЩ и Европа се развива слабо заради голямата задлъжнялост на държавите от региона.
Европейските банки намират финансиране на все по-висока, цена като в същото време предпочитат по-краткосрочни облигации заради дълговите проблеми в еврозоната, които може да наложат преструктуриране на държавните задължения. В същото време резките промени на финансовите пазари през последните месеци само подсилват несигурността. Допълнително усложнение за банките е липсата на решителни действия и солидарност на политиците от двете страни на Атлантическия океан.
Лагард заяви, че рисковете от изпадане в нова рецесия трябва да са по-приоритетни от рисковете за повишаване на инфлацията, когато става въпрос за монетарна политика. Индиректно това означава, че централните банки трябва да се въздържат от повишаване на основната лихва и дори да имат готовност да я понижат.
На тази идея се противопостави председателят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Според него борбата с финансовата криза не трябва да намали възможността на правителствата да гарантират стабилност на цените на потребителските стоки и услуги. Той допълни, цитиран от "Дау Джоунс", че политиката на ЕЦБ е "на всяка цена да гарантира стабилността на цените в средносрочен план".
Междувременно в събота вечер президентът на САЩ Барак Обама и германският канцлер Ангела Меркел се споразумяха в телефонен разговор за съгласувани действия за стимулиране на световния икономически растеж, съобщи Белият дом в изявление, цитирано от АФП и "Ройтерс".
"Двамата лидери се съгласиха, че са нужни съгласувани действия, включително чрез Г-20, за справяне със сегашните икономически предизвикателства и стимулиране на създаването на нови работни места и растежа в световната икономика", се казва в изявлението.
Не са посочени обаче подробности за конкретните действия, които Обама и Меркел препоръчват за стимулиране на световния икономически растеж. Очаква се Обама да обяви мерки за заетостта и бюджетния дефицит в САЩ през септември.
Така лидерите реагираха на опасенията, изразени в края на седмицата, за забавения растеж и за пазара на труда в САЩ. Ден преди изказването на Лагард, в петък нейният главен заместник в МВФ Джон Липски обяви, че фондът не очаква светът да изпадне в нова рецесия, но рисковете това да се случи се увеличават.
"Мога да каже, че в случая определено не става дума за рецесия", заяви Липски, цитиран от "Ройтерс". "Но няма съмнения, че рисковете се увеличават и на това се дължат слабите икономически резултати през последните месеци."
Подобно на Лагард Липски също призова САЩ и Европа да приемат средносрочни фискални планове, които да върнат доверието на инвеститорите и да им помогнат да намалят своите нива за задлъжнялост.
.