Юлиан Узунов: Не е работа на държавата да създава продуктови стандарти
"Философията за налагането на тези стандарти е сбъркана", казва управителят на консултантската компания ТМА
Защо според Вас намалява интересът към продуктовите стандарти за храни?
- Защото според мен държавните продуктови стандарти за храни са глупост от първия до последния ден. Не е работа на държавата да създава продуктови стандарти - живеем в свят, в който ролята на държавата е да защитава интелигентните потребители, а не да ограничава производителите.
Държавата може да играе три роли. Първо, да контролира дали производителят отговаря на изискванията за добри производствени и хигиенни практики - тя може да проверява дали по цялата верига на доставките, включително крайния магазин, също има безупречна хигиена и условия за съхранение. Второ, да принуди производителите да слагат етикети върху продуктите с изписано вярно съдържание, при това с четлив шрифт. Трето, да създаде условия за лоялна конкуренция като ограничи сивата икономика – да принуди всички по веригата да работят с фактури и да си плащат данъците.
Продуктовите стандарти не са ли форма на защита на потребителя?
- Продуктовият стандарт представлява рецептура с определени изисквания, но не е работа на държавата да се меси в рецептурите. Производителят трябва да си изгради репутация с този продукт и ако клиентите му го харесват, няма никакво значение какво съдържа продуктът. Стига да е безопасен, разбира се. Останалото е истерия на държавата и на медиите.
Значи според Вас причина за намалелия интерес към храните по стандарт не е намалялата покупателна способност на хората, а сбърканата философия на налагането на тези стандарти?
- Да, сбъркана е философията. Нека всеки да яде това, което харесва. Аз например не харесвам българското кисело мляко по БДС, макар че всички казват, че "това е нашето мляко", но на мен ми е кисело.
В този "разграден двор", както някои определят българския пазар, не трябва ли да има по-голям контрол и регулация на качеството на продуктите?
- Държавата е длъжна да принуди производителя да запише какво има в продукта и да го контролира. Но ако аз харесвам салам изцяло от соя, не виждам никакъв проблем да си го купя. Въпросът е производителите да не лъжат потребителя, а не държавата да ми казва какво да слагам в салама. Аз мога да сложа това, което моите клиенти харесват.
Но държавата не те принуждава да произвеждаш по стандарта, той е доброволен
- Но той е безмислен, защото не дава на потребителя никаква принадена стойност. Например, ако ми казват, че в един салам няма и една милионна част от соя, какво ми носи това. Нищо. Освен два лева отгоре на килограм. Това е пълна безмислица.
Нямаш ли все пак някаква сигурност за съдържанието на този продукт, произведен по стандарт.
- Не, няма сигурност, защото това са изкуствени неща. Например соята - връщам се към нея, защото от нея тръгнаха всички скандали. Соята никога не е била вредна. Проблемът е, ако ми продават 20% соя в колбаса или 30% палмово масло в млечните продукти, но не ми го обявят. Тогава те ме лъжат в цената. Или ако в пилето ми нахакват 40% вода. Не протестирам срещу водата в пилето, ако е читаво, годно и ми е приятно да го ям такова, но да знам, че в него има 40% вода и 60% пилешко. И тогава да реша да си го купя или не. Това е ролята на държавата – да накара производителя да признае какво слага в продукта. Аз не добивам никакво по-голяма сигурност от това, че има етикетче "Стара планина" върху продукта, защото механизмът на контрол не се е променил.
Имате ли претенции към механизма на контрол?
- Смятам, че държавните инспектори в огромната си част са чиновници. Сред тях безспорно има много добри експерти, много читави хора, но има и хора, които нищо не разбират от това, за което са там. Смятам, че духът в агенцията по храните не е това, което трябва да бъде в една истинска държавна агенция, която служи на обществото. Смятам, че за да се привлекат добри експерти там, трябва да им утроят заплатите и да ги уволняват на секундатата, когато не правят нещо както трябва.
Трябва да спрем с тази идея да даваме малко пари и да искаме да заработи като човек. В целия свят плащат на държавната администрация не за да не краде, а за да могат да привлекат читави нормални млади хора, за които това е начин на живот. Защото в развитите държави да работиш в публичната администрация е стил на живот, въпрос на ценности, на разбиране какво правиш за обществото. Има много млади и кадърни хора и в България, които нямат нищо против да го правят, но няма да отидат да работят за 300-400 лв. в тази администрация.
.