Износът на пчелен мед през 2010 г. е нараснал с 40%*
Очакванията и за тази година са добри
Хубавият мед е като хубавото вино - колкото е по-старо, толкова е по-добро. В България се произвежда достатъчно качествен мед, много повече, отколкото вътрешното потребление може да понесе. Именно затова винаги една по-голяма част (между 50 и 70%) отива за експорт. През 2010 той е нараснал с 40% до 8.5 хил. тона. През 2009 г. е бил 6.1 хил. тона. Традиционно най-много български мед се продава на пазарите в Германия, Гърция и Италия.
Връх на износа
Скокът на износа на мед за пръв път не е повлиян от драстичен скок в производството, а от други фактори. През 2010 г. то е било 10.5 хил. тона, което е с 11.2% повече от 2009 г. Средните добиви от пчелно семейство също са били повече – 19 кг, за сметка на 16.2 кг през 2009 г. Но причините за по-високия износ са различни. "Един сериозен фактор е икономическата ситуация, която през 2009 г. фалира много фирми производители от бранша в Западна Европа", коментира Драгомир Драганов, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на пчелни продукти. Според него всяка година има сериозен дял на нерегламентирания износ, а конкретно за миналата той е бил около 1000 тона. Експортът е бил основно от полифлорен мед (по-популярен като букет), а цените, на които са се сключвали сделки за износ, са били между 2.30 и 2.50 евро за килограм. От началото на 2011 г,. те запазват нивата си. За сравнение - на вътрешния пазар килограм на едро се търгува за около 4.50 лв.
Друг фактор, който е повлиял на износа, са по-високите изкупни цени. За последните три години те са нараснали почти двойно. Много от производителите са изчакали момента и сега практически реализират експортно складирания мед от по-старите си реколти, споделят самите пчелари. Очакванията им са цените на меда да растат и в бъдеще, така като растат цените на всички храни.
"До юни 2011 г. България е изнесла около 3 хил. тона, в момента сделки се сключват малко по-трудно от миналата година, но очакваме много добра реколта от около 15 хил. тона и съответно е възможно да има и нов ръст на износа", казва Драганов.
На вътрешния пазар
"Няма официални данни или точна и ясна статистика за потреблението на мед в страната, но по груби сметки тя е около 200 - 300 тона годишно", обяснява Драганов. Медът, който се продава в търговската мрежа, най-често е преминал през преработвателите. Те имат пазарен дял от 37.2% според данните на Министерството на земеделието и храните. Директните продажби заемат 30% от реализираните количества мед, но тенденцията е към увеличения, тъй като медът, който се купува направо от производител, е на същата цена, но с по-добро качество. Цените на дребно в момента са като миналогодишните, между 10 и 12 лв. за кг, някои видове монофлорен мед са по-скъпи, а биомедът (добит от екологично чисти райони) стига 20 лв. за кг.
Преработвателните предприятия купуват меда за 4.20–4.50 лв. за килограм според самите производители.
"Проблемът е, че достъпът до големите магазини от търговската мрежа е блокиран за нас. Изискванията са медът, който се продава там, да е разфасован в лицензиран цех. В тези цехове още на входа те питат колко мед искате да има вътре, слагат различни примеси, минава се през претапяне", казва Цветелина Балчева, производител от Пловдивския регион. Семейното стопанство на Балчеви попада в категорията професионални пчелари, които имат над 150 пчелни семейства. Броят на тези стопанства е под 1% от общия на пчеларите в България.
"2010 г. беше много добра година за нашето производство. От кошерите ни изкарахме 12 тона мед", казва Цветелина Балчева. Техният продукт се продава само на вътрешния пазар, без да минава през преработватели. Семейството избира да разпространява меда в малки магазинчета в големите градове на страната, цената е около 10 лв. Една голяма част от продажбите минава през базарите и изложенията.
"Директните продажби също са затруднени заради изискване на новата наредба само 40% от общото производство да може да отива до потребителя директно от фермата. Останалите трябва да са или за лична консумация, или за търговската мрежа. Разбирате, че при голямо производство, каквото е нашето, първият вариант е абсурден", казва Белчева.
2011 г. също ще бъде година на високи добиви, най-вече за пчеларите от Северна България. В момента те трудно смогват да извадят меда от кошерите. Всички излишъци, които не могат да се реализират на пазара, са добре дошли, защото компенсират слабите години. Да, възможно е! Просто, защото
медът не се разваля
Плашещата тенденция пчелните семейства да намаляват в световен мащаб, защото пчелите измират, засега не е налице в България. Тук семействата намаляват почти незначително с около 2% през миналата година. Най-засегнати в това отношение са Америка, Япония, Испания, Франция и Англия. Умиращите пчелни семейства според някои изследователи предвещават екологична катастрофа. Предвещават обаче и по-малко производство на мед в засегнатите страни, а оттук и повече потенциал българските пчелни продукти да излязат на нови пазари, макар и добивите да не са чак толкова големи. Още повече след като България е на едно от първите места в Европа по биоразнообразие, а това е гаранция за качеството на пчелния мед.
* оригинално заглавие "Медени месеци"
.