Държавата предвижда субсидии за производителите на храни, които продават директно*

Винаги е по-добре да правите поръчка при личния си дизайнер вместо да купувате конфекция от магазина. Това важи и за храните. При зеленчуците изборът е между супермаркета и пазара, но при млякото или месото такъв няма. Освен възрастните хора около спирките със съмнителни пластмасови бутилки и чичо от село.

Това може да се промени с влязлата в сила наредба за директни продажби на малки количества суровини и храни от животински произход направо от фермата. Така могат да се появят яйца от лимитираната серия на Бай Петко или мляко с гарантиран произход от фермата в Зимевица примерно.

"Ще гледам с четири очи да изляза на пазара като всеки европейски фермер. Ще изляза с името си и ще го защитавам с качествен продукт." Това каза през март 2009 г. Стоян Стоянов, който има ферма със стотина овце в с. Зимевица край Своге. По това време наредбата все още бе на етап "да я има ли или не". Тогава Стоянов заяви, че ако тя стане факт, ще вземе пари назаем и ще направи работилница за мляко и сирене. След като новата уредба за достъп до пазара беше приета през октомври миналата година, днес Стоянов почти е изпълнил обещанието си. Теглил е кредит и вече е купил стелажи и машини за пастьоризация и охлаждане на млякото. Предстои да се снабди с хладилна инсталация и да довърши преустройството на помещението. Когато изпълни всички изисквания, ще се регистрира и ще поиска официално разрешение от Агенцията по храните.

От октомври досега земеделските стопани в страната, одобрени за директни продажби на храни, са само 25. От тях 19 са пчелари, а останалите са поискали разрешение да предлагат яйца и мляко. Една от причините за този малък брой е именно липсата на средства, нужни, за да се отговори на условията, записани в наредбата, твърдят фермери. За да улесни този процес, земеделското министерство възнамерява да отпусне субсидии по специална, нова за България схема. Това е вид държавна помощ, която вече е одобрена от Брюксел.

Млекомат ли?

Според записаното в проекта на наредбата парите ще се предоставят за изграждане на търговски помещения или за приспособяване на съществуваща сграда, както и за закупуване на търговско оборудване (но само ново, а не втора ръка). Подкрепата е предназначена за регистрирани земеделски производители на храни от животински произход (виж карето).

Помощта се предоставя под формата на капиталова субсидия и покрива 50% от приемливите разходи (виж карето), като са изброени точно максималните стойности на всяка разрешена покупка.

Фермерът трябва да осъществи предварително инвестицията. Това той може да направи със собствени средства или с нисколихвен кредит, предоставен от фонд "Земеделие". Следва проверка на място, ако всичко е наред, ще си получи половината от вложените пари.

Например предвижда се да се финансира покупката на млекомат на стойност до 16 хил. лв. Земеделецът може да си го купи със свои пари и после да получи по банков път 8000 лв. безвъзмездно. Вторият вариант е да го купи с кредит от фонд "Земеделие" (в момента лихвата е 6%), а после фондът да си удържи субсидията и така да намали неиздължения остатък от заема.

Предвижда се срокът за изпълнение на инвестицията да е до 9 месеца в случаите, когато фермерът не предвижда строително-монтажни работи, и до 18 месеца, ако предстои строителство или преустройство на търговски обект.

Схемата ще се прилага до изчерпване на финансовия ресурс от 106 414 036лв., но най-късно до 31.12.2013 г.

Непрофесионално ли?

"Проектът на документа за държавна помощ е направен непрофесионално и няма за цел да помогне, а по-скоро да затрудни фермерите", бе коментарът на д-р Стоилко Апостолов, управител на фондацията за биологично земеделие "Биоселена". Фондацията заедно с осем други неправителствени организации създаде коалиция "Чиста храна, честен поминък", която бе инициатор за приемането на наредбата за директните доставки на храни от животински произход.

Според Стоилко Апостолов в предложената схема "много силно личи лобирането и натискът всичко да остане само на ниво предлагане на суровини". Той припомня, че с наредбата продажбите на сурово мляко са били ограничени и могат да стават само от млекомат. "Това е безумно скъпо устройство, подходящо за тротоарите на многохиляден град, но очевидно лобито на вносителите му е доста силно. В предложената схема покупката на млекомат е най-високият (16 хил. лв.) допустим разход", казва Стоилко Апостолов. И дава друг пример. "За изграждане на малко предприятие за производство на кисело мляко, сирене, кашкавал, колбаси и други храни допустимата инвестиция според проекта на наредбата е само 12 616 лева. И за неспециалист е ясно, че дори 200 л мляко на ден да се преработва в сирене, само хладилната вана и пастьоризаторът (нови) струват повече от 12 хил. лева", казва Апостолов.

Според него объркването при чиновниците, подготвили проекта на наредбата за субсидията, идва от термина обект за търговия на дребно. "Някой го е приел буквално в смисъла на магазин за продажба на дребно. А всъщност съдържанието на това понятие повтаря записаното в Регламент 852 на Европейската комисия - "обект за търговия на дребно е място, където се преработва и продава храната", обяснява Апостолов. Такива са например регистрираните транжорни за месо в големите търговски вериги. "Практически това са малки месопреработвателни предприятия, които произвеждат кайма, разфасовки и т.н., но не се регистрирани като предприятия, защото продават директно на клиентите и не доставят до други търговски обекти. С други думи, рискът при тях е по-малък, следователно и контролът не е суперстрог, както при едно месопреработвателно предприятие. Такъв подход решихме да използваме и ние, когато правихме наредбата за директните продажби - когато става въпрос за преработка на храни във фермата, това да се извършва в обект за търговия на дребно", обясни Апостолов. И добавя: "Фактически този обект за търговия на дребно ще бъде част от фермата и ще има поне две помещения - производствено и складово. А такава инвестиция без строителство би била около 50 000 лева. Защото включва както оборудването (хладилна вана, пастьоризатор, сиренарска вана, машина за затваряне на тенекии, хладилна камера за зреене на сиренето и т.н.), така и хладилен микробус (около 20 000 лв. втора ръка), за да може фермерът да разнася сиренето до местни ресторанти и къщи за гости например."

Според Стоилко Апостолов със схемата е заделен "огромен финансов ресурс, с който държавата ще съфинансира 13 250 млекомата. А това е напълно нереалистично". Особено за толкова кратък срок - до края на 2013 г.

*Оригинално заглавие: Направо от фермата

• Facebook
• Twitter
• Email