Монополът: днес го има, вчера не
Автор: Shutterstock
Малко след края на четиридневната горивна криза от затварянето на " Лукойл Нефтохим Бургас една държавна структура успя да се отличи с нелогичното си и непоследователно поведение. Става въпрос за Комисията за защита на конкуренцията.
Само за няколко месеца по един и същи въпрос - за състоянието на пазара на горива, антимонополният орган обърна позицията си на 180 градуса. През юни председателят на КЗК Петко Николов твърдеше, че основания за злоупотреби на пазара няма. През март пък мнението на управляваната от него структура беше още по-крайна - че няма смисъл от анализирането на пазара, тъй като такова е правено две години по-рано и е показало, че съмненията в картелиране на компаниите са излишни.
Сега в разгара на сагата с "Лукойл" КЗК се изказа отново. Този път с противоположна позиция - възможно е да има има картел в сектора и злоупотреба с господстващо положение на "Лукойл България". Изводът е направен на база последния анализ на комисията за пазара на горива на едро. И по-точно този на бензин и дизел. Съмненията на КЗК се превръщат в повод комисията да образува производство, за да ги докаже или отхвърли.
Ден по-късно антимонополният излезе с второ съобщение - че е образувано производство за установяване на евентуално извършена злоупотреба с господстващо положение от страна на " Лукойл Нефтохим Бургас и търговецът със самолетно гориво "Лукойл ейвиейшън България". Инициативата е в резултат на писмо на министъра на икономиката Трайчо Трайков, в което се съдържа информация за извършена злоупотреба с господстващо положение по отношение на доставките на керосин за авиокомпаниите.
Евентуалните открития на едва ли могат да представляват изненада за някого. Инициативата за разнищване на подозренията за пазарни нередности също не би срещнала неодобрение от страна на клиентите. Странното в случая е непоследователната политика на комисията. Освен въпроса дали в КЗК кипи безсмислен труд непостоянството на антимонополния орган буди и други подозрения. Дали, ако след време "Лукойл" върне позициите си пред властта, комисията няма отново да даде заден ход и поредните усилия да се хвърли малко светлина върху пазара на горива няма да завършат безславно.
Който търси, намира
Най-новият анализ на КЗК проследява пазарната среда и отношения по цялата верига – от производството и вноса, през търговията на едро до работата на бензиностанциите. Прегледана е и нормативната уредба в търсене на административни бариери пред дейностите на пазара на горива. "От една страна, се забелязва сходно движение на цените на едро, което би могло да е следствие от наличието на забранено споразумение или съгласувана практика между участници на пазара. От друга страна, изследвани бяха договорните отношения между "Лукойл България" и неговите контрагенти – търговци на едро, където загриженост будят определени договорни условия и прилагани търговски практики, които могат да доведат до затваряне на пазара", се казва в съобщението на КЗК .
Пазарът на горива винаги е бил обект на подобни съмнения, но досега те никога не са били потвърждавани официално. Най-директните впечатления на клиентите са цените по бензиностанциите, които винаги са се движили в синхрон. Това беше отбелязано в анализа на КЗК отпреди две години. Някои от фирмите на пазара обясняват това явление с факта, че "Лукойл България", който държи около 25% от пазара на дребно и около 50% от пазара на едро, се явява price-maker и всички трябва да се съобразяват с ценовата му политика. Т.е., ако дадена компания реши да понижи цените чрез внос, пазарният лидер може да намали своите цени още по-драстично и за по-дълъг период от време. Това важи и за пазара на едро. Той беше допълнително усложнен и от държавата, след като в края на 2009 г. компаниите вносители трябваше задължително да разполагат със собствени данъчни складове (инвестиция за милиони) или да ползват чужди, като най-много такива имат "Лукойл" и "Петрол". От вносителите на горива на едро митниците изискват и солидни банкови гаранции. Всички тези изисквани ограничават и кръга на фирмите на пазара.
Един доста реактивен бизнес
И докато на по-конкурентните пазари на бензин и дизел ще се доказва дали "Лукойл" има господстваща роля, на пазара на авиационно гориво стана ясно, че алтернатива на руската компания няма. Вниманието върху този проблем беше привлечено от самия Валентин Златев, който е в надзора на рафинерията, а държавата остана леко изненадана. Между другото през октомври 2010 г. от "Лукойл България" обясниха за "Капитал", че освен над стоте авиокомпании "Лукойл ейвиейшън" зарежда и военни самолети и въздушни танкери на силите на НАТО.
За съществуването на проблема обаче е ясно още от 2009 г. и това може лесно да се проследи от данните на Националния статистически институт. Дотогава има макар и малък внос на керосин. Той постепенно намалява, докато през 2009 г. "Лукойл ейвиейшън България", компанията в групата на "Лукойл", занимаваща се с доставите на керосин за самолетите, не се превръща в единствена алтернатива на авиокомпаниите.
Те са тези, които имат директни договори с нея, а летищата се явяват посредници и получават комисиона по около 50 долара на тон заредено гориво. Бизнесът на "Лукойл ейвиейшън България" процъфтява. Данните на НСИ за миналата година показват, че в страната е произведен 191 хил. тона керосин, от които 180 хил. тона са били реализирани на местния пазар. Такова е било и количеството през 2009 г. Приходите на компанията за 2009 г. са 147.8 млн. лв. За същите количества гориво, реализирани на пазара през 2010 г., те вече са 223.2 млн. лв., или оборотът в парично изражение нараства с 66.2%. За сравнение, средният ръст на оборотите на най-големите 20 компании в сектора на горивата е 25%. Печалбата на компанията през последните две години обаче е твърде скромна, като не успява да достигне и 5 млн. лв.
За разбиването на монополните продажби не е направено почти нищо както от останалите компании на пазара, така и от летищата. Нещо повече, на най-голямото летище – софийското, "Лукойл" успя да влезе директно, като измести летищния оператор като посредник (или летището загуби бизнес за около 6 млн. лв). През януари 2010 г. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" даде лиценз на "Лукойл ейвиейшън България" да обслужва въздухоплавателните средства с гориво и смазочни материали, като така компанията затвори целия цикъл при обслужването.
Запознати разказват, че "Лукойл" ползва под наем работещите резервоари на летището и зависимостта от местния играч с керосин се засилва. Летището е можело да избегне подчинената си позиция и вместо това да стане независимо и способно да предлага на клиентите си - авиокомпаниите, варианти при подобни кризи, ако беше лицензирало на територията си данъчен склад. Това важи и за останалите летища, но вече просто поредната пропусната възможност и липса на правилна преценкa. Както и в други области, диверсификацията често се разглежда като безсмислен разход вместо като застраховка.
.