"Интерснак" затвори производството си в България и го премести в Румъния
Майк Роте
Фотограф: Надежда Чипева
В стария кухненски шкаф на почти всяка баба имаше пликче с твърди, кафяви кръгчета с формата на монета от 2 стотинки. Изглеждаха неприветливо. Но когато се сложеха в нагорещеното олио, те зацвърчаваха, порасваха, изсветляваха и се превръщаха в едно от любимите неща за ядене – пелетите. По-късно в магазините се появи модерният, "западният" вариант на обичаните пелети – картофените мечета Pombär. Светът за децата стана още по-хубав.
Pombär е една от най-силните марки в портфолиото на германската компания Intersnack. Заедно с тях фирмата предлага чипсове, ядки, солети и всякакви други солени дребни храни за хрупане.
Intersnack е добре позната компания в България. Марката й Chio Chips дълго време беше символ на картофения чипс. Нещо като това, което е Xerox за копирните машини. Фирмата имаше фабрика край София, където произвеждаше своята продукция.
Имаше, защото вече няма.
Посока север
От средата на миналата година Intersnack започна да изнася производството си към Румъния. В момента фабриката й във Враждебна е затворена и последната мечка беше преместена на север преди няколко месеца.
През декември в компанията беше назначен временен мениджър – Майк Роте, който имаше задачата да реструктурира бизнеса. От януари дългогодишният управител на дружеството Христо Попов не е в Intersnack, а от юли тази година постоянен мениджър става Янко Кръндаров, който досега беше в производителя на сладоледи "Дарко".
"Първата стъпка на преместване беше още в средата на миналата година. Кризата намали продажбите. Имаше проблем и с качеството на картофите в България и трябваше да се внасят от чужбина – най-вече от Германия. Това е много скъпо", разказа пред "Капитал" Майк Роте. "В същото време фокусът на компанията не беше достатъчно насочен към производството, а към маркетинга и дистрибуцията. Трябваше да се потърси начин за повишаване на ефикасността. Всичко това наложи решението да се премести производството в Румъния", описа ситуацията той.
След като чипсовете бяха преместени в Румъния, във Враждебна продължиха да се правят мечките. Само че това намали още повече ефективността на фабриката: капацитетът на производство остава, фиксираните разходи - също, а в същото време обемът на продукцията е значително намален.
Ситуацията беше допълнена от спад в продажбите и свито потребление заради кризата. Така се стигна до новото решение, което дойде в началото на тази година - да се затвори цялата фабрика.
До 2009 г. германският инвеститор е бил собственик на терена и сградата върху него. Преди две години активите са продадени и наети с дългосрочен договор. В момента се водят преговори за прекъсване на този договор.
"Резултатите от изминалите години не бяха достатъчно добри. Трябваше да променим стратегията на компанията, за да осигурим бъдещето на Intersnack в България. Компанията има за цел да остане на пазара и да се развива успешно. След като тези продукти могат да правят печалба в другите страни, защо да не може това да се случва и тук", разказа Роте.
Настинката на мечките
От финансовите резултати на компанията се вижда, че действително е трябвало да се намери някакво генерално решение за промяна. Приходите през миналата година са почти колко тези за по-миналата - малко над 24 млн. лв. В същото време обаче дружеството почти удвоява загубата си. През 2009 г. тя е 5.8 млн. лв. През миналата година расте до 10.6 млн. лв.
Най-голям дял от разходите през 2010 г. се правят за дистрибуция и маркетинг - близо 14 млн. лв. От тях близо 8 млн. лв. са за външни услуги, тоест за реклама.
"Нарастването на тези разходи се дължи на маркетингови активности през 2010 г., свързани с лансирането на нови продукти. Разходите за възнаграждения и амортизация са заради нарастване броя на заетите в дистрибуцията и закупените автомобили за осъществяване на тяхната дейност", пише в отчета.
Представител на бранша коментира, че съотношението между приходите на компанията и разходите за реклама е, меко казано, нездравословно. Като нормален бюджет за фирмите от този бранш се приема средно 10% от оборота. В случая инвестицията в реклама е една трета. При това за дружество, което работи на силна загуба, т.е. трудно може да си го позволи.
Мечки с нова националност
От Intersnack разказаха, че във фабриката са работели стотина човека. Тук остава екипът, който ще развива мрежата и ще отговаря за продажбите. Германската компания има намерение да остане на пазара със своята продукция и да увеличава пазарния си дял. Няма да има промяна в стратегията, асортимента или ценовата политика. По-високите разходи за транспорт при вноса от Румъния ще се компенсират с по-голямата ефективност на производството. В средносрочен план германската компания дори планира да се разраства, като придобива свои конкуренти.
В отчета си за 2010 г. компанията посочва, че е пазарен лидер в продажбите на картофен чипс с над 50% дял. По данни на Intersnack общият обем на пазара с всички категории, в които компанията се състезава, е 214 млн. лв., или с 2% по-малко от 2009 г.
Дружеството си е поставило за цел през тази година да подобри резултата си. Майк Роте посочи, че през май месец за първи път проходите са повече от разходите. Според плановете в отчета през тази година приходите трябва да са близо 27 млн. лв. Предвидена е и малка печалба след данъци от 45 хил. лв.
Единичен случай или тенденция
Миграцията на Intersnack към Румъния не е прецедент за България. Досега е имало и други компании, които са затваряли производставата си тук, за да ги преместят малко по на север. Това се случи преди няколко години с олиото "Калиакра", собственост на Unilever, и соковете "Литекс", които бяха купени от Maspex.
При различните компании обаче действат различни мотиви. В някои случаи важи значителното предимство на Румъния, че е в пъти по-голям пазар. При желанието за съкращаване на разходи везните често накланят натам. При други фирми става въпрос за корпоративно-политическо решение и влияние на лобитата на различните страни.
"Сред предимствата на България е, че тук има добри служители, които са мотивирани и гъвкави. Данъците също са ниски. Но има и недостатъци. Пазарът е много по-малък в сравнение с Румъния. Административната и правната система не са надеждни. Аз лично виждам още един недостатък и това е липсата на добро корпоративно управление както при вземането на решения, така и в работата със служителите. Не може да си представите колко са благодарни служителите, когато имат доверие в началника си. Но това се случва твърде рядко", казва Майк Роте.
Миграцията на инвеститорите в никакъв случай не е еднопосочна. Има и примери, при които България е предпочитана като водеща сила пред Румъния - например при преместването на част от производството на Kraft. Местната предприемчивост също трупа успехи (виж историята за Subway тук).
Така че ситуацията не е черно-бяла. Изнасянето на един инвеститор е негативен сигнал към други потенциални, освен това означава по-малко данъци и наети служители. По-важно е да се гледа напред, защото привличането на инвестиции в нови заводи стана още по-трудно покрай кризата. Трябва и обгрижване на вече дошлите и качествен мениджмънт, за да не заговорим за тенденция от напускащи компании.
*Оригинално заглавие: Миграция на север
.