Няколко истории за това как могат да изглеждат малките модерни стопанства*
Фотограф: Надежда Чипева
Повечето хора мислят за съвременния земеделски производител като за онеправдан Йовков герой, а не като за модерен ръководител, който може да работи с бизнес план, европейско финансиране и марж на печалба. В България, където 98% от всички земеделски производители са малки семейни производства или физически лица с такъв поминък предимно по наследствена линия, като че ли никой не очаква да има предприемачи, които да се приберат от полето и да седнат пред компютъра, да се запознаят със световните тенденции или въобще да разбират идеята за общ европейски пазар. Което, разбира се, не значи че ги няма. Ето историите на трима съвременни земеделци и техните проблеми.
Лазар Дилов, овцевъд
"Свръхбюрокрацията вече е нещо, с което свикнах"
Лазар Дилов е бивш журналист и настоящ овцевъд. Звучи като голяма промяна, но преходът не е бил нито дълъг, нито сложен. През 2008 г. решава да използва част от наследствените земи, които има в Ботевградска област, като днес там вече има 315 овце от български породи. Инвестицията в изграждането на фермата е 280 хил. лв., а 40% от нея са подпомогнати от предприсъединителната програма САПАРД. Производството му е 100% биологично и Дилов не среща трудности да реализира пазарно продукцията си. Даже напротив, търсенето на мляко и агнета е по-голямо от възможностите му. Биомлякото му се изкупува от голям преработвател и се влага в продукти, които са предназначени само за износ към Германия и Холандия. За сведение – килограм от млякото преработвателите продават за минимум 13 евро в Холандия. Дилов не може да каже какви са цените, на които търгува, заради конфиденциалност в договора си, но казва че са високи, най-вече поради факта, че фермата е сертифицирана като био.
Дотук с розовите страни, ето малко кал. "Свръхбюрокрацията вече е нещо тривиално, с което свикнах", казва Дилов. Но винаги има и изненади. За да движи бизнеса си, Дилов общува с много на брой институции, които искат различни документи и нямат никаква координация помежду си. В момента например при определяне на допустимите слоеве за подпомагане (земята, където пасат животните и за която се плащат субсидии) експертите са изключили половината от градината, която е абсолютно същата като другата половина, без да бъде обяснена логиката за това. Малки части земя са просто отрязани, като например тази, на която е паркиран тракторът му.
Съветите му за по-добро управление са, първо, коректност при изплащане на субсидиите, които винаги се бавят. Овцевъдът иска и отговори или в краен случай, поне понякога вдигане на телефоните в Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Второ, заявленията за подпомагане да могат да се подават и по електронен път. И, трето, ако може да се пренасочат още средства за закупуване на земеделска техника по програмите, защото в момента той работи с такава на средна възраст около 30 години и не може да е достатъчно конкурентен. Нова инвестиция би му коствала още 70 хил. лв., а по думите му дори старата инвестиция, реализирана съвместно със САПАРД няма да се върне в близките 10 години.
Кирил Мезерлиев, свиневъд
"Програмите са хубави, препъникамъкът е съфинансирането"
Дългогодишен професионален спортист, Кирил Мезерлиев влиза в земеделския бизнес преди пет години. По-късно прави проект за модерна свинеферма на стойност около 1,5 млн., но точно когато е готов с него, решава да го спре, защото в кризата няма как да го съфинансира. "Иначе програмите са хубави", казва той и допълва, че "препъникамъкът е финансирането". Банките ограничиха кредитирането по време на кризата. Трудният достъп до средства на малките и средни предприятия в селското стопанство е проблем, за който и Световната банка споменава в доклад за сектора от юни 2010 г.
Сега Мезерлиев продължава да работи във ферма, строена и технически замряла преди 40 години. Там живеят 60 прасета, от които 35 свине майки. Има пазар за 10 пъти повече, отколкото може да произведе, случва се да връща клиенти, които искат да си купят, и отглежда малки прасенца. Цените му са около 120 лв., а себестойността - 40 лв. В първите години е продавал по 400 прасета годишно, сега вече по 2500.
Както и при останалите земеделски дейности, рискът по отглеждането е много висок. Основен проблем за Мезерлиев са и сивият сектор, и контрабандният внос. "Във всяка къща в селото има поне по няколко свине, които се пускат да ходят свободно в гората, където се кръстосват с диви прасета. Хората товарят малките прасета в каруците и ги продават. Продажбата на това месо не само е опасна, но е и удар по бизнеса на легалните ферми", казва Мезерлиев.
С годините обаче клиентите, които познават неговото производство, са станали редовни. Сега планира да модернизира фермата, това ще струва по-малко - 150 хил. евро, направил е проект. "Не знам как ще го финансирам. Но очаквам инвестицията да се върне, и то без да увеличавам капацитета на фермата за около две години", обяснява той.
Вихрен Иванов, съсобственик на "Планет Агро фрут", която произвежда биочереши и вишни
"Бих искал да се помисли за програми за сезонна заетост, каквито имаше преди"
120 дка черешови насаждения и 180 дка вишни се управляват трудно. Особено ако са био, където разходите са по-високи, а добивите по-ниски. Въпреки това Вихрен Иванов и съдружниците му ще подадат проект към ДФЗ на 1 юли, за да увеличат градините с още 100 дка. Производството още не е сертифицирано, защото не е изтекъл тригодишният преходен период, в който да се докаже като такова. Насажденията съществуват от 2008 г. "Работата ни в биопроизводството изисква много ръчен труд, изминаваме километри, за да напръскаме със специални препарати. Не е като при конвенционалното земеделие, където нещата стават механично и бързо", казва той. Друг проблем е намирането на ноу-хау и препарати за екопродукти. "По метода на пробата и грешката аз станах агроном", обяснява Иванов, който е инженер по образование.
През миналата година методическа грешка при попълването на документите за субсидии е довела до отказ за плащането на 10 хил. лв. Има и други предизвикателства. Разходите на декар достигат до 400 лв., а плащанията от ДФЗ не са съобразени с календара на стопанските дейности и парите идват, след като вече са направени най-големите разходи или за лична сметка, или с изтеглен кредит.
Иначе търсене има. Биочерешите се изкупуват от българския партньор "Екоплод" в гр. Търново, която изнася за Западна Европа. Цялата продукция се реализира, а плановете на Иванов са, когато добивите станат достатъчно големи, да се стигне до директни продажби на една част от нея. "Бих искал да се помисли за програми за сезонна заетост, каквито имаше преди", казва той. Понякога му се налага да наеме 100-150 работници по време на брането и ги няма на пазара, а в същото време хората в селата седят в кръчмите по цял ден и не искат да работят за надница по 15-20 лв. на ден. "Това може би е част от традиционното българско трудолюбие", смята предприемачът.
*Оригинално заглавие: На село
.