Малки и големи земеделски стопани в България се борят с човешкия фактор*
Работата с животните е по-лесната част. Работата с хората е трудна.
Фотограф: Надежда Чипева
Двама македонци - чета. Трима - чета с предател. Този забавен анекдот за неспособността на съседите ни да се сдружават, може да бъде приложен с пълна сила за българските земеделци. Защото това е един от основните проблеми на малките стопани в България.
Големите пък имат по-различна драма, но отново свързана с работата с други хора: огромна част от земята, която обработват, не е тяхна, а споровете с хилядите малки собственици пречат на дългосрочното планиране. Добре дошли в дебрите на българското земеделие.
1+1=1
Обединението им е важно, защото сега те са разпръснати в много на брой подсектори, чиито интереси и пазарна сила се размиват и губят в общото. Засега желанието за създаване на такива сдружения липсва, макар че за целта са предвидени и стимули. В Програмата развитие на селските райони има финансова помощ за организация на такива обединения. Средствата се отпускат за период от 5 години и са в размер най-много до 290 хил. евро, разпределен пропорционално за периода. Въпреки това създадените сдружения са само три.
Мотивацията към сдружаване не е висока, а причините, които се крият зад това, не са ясни. По-скоро това се дължи на народопсихология, коментират от земеделци. А някои разбират сдружаването само в най-примитивната му форма. "Сдружаваме се, как да не се сдружаваме. Ако някои иска ми дойде поръчка за 200 кг картофи, но имам извадени само 100 кг, веднага съседът ще ми даде още 100 кг, за да я изпълня", казва Христо Керимов, земеделски производител от Петрич.
Този модел трябва да се промени, защото ефектите от създаването на обединенията са много по-големи. Най-вече фермерите ще работят много по-конкурентно на общия европейски пазар, ще могат да планират и инвестират по-добре и дългосрочно. Само чрез създаване на организации те ще имат и глас на пазара при определянето на цените, и ще могат да реагират на офертите на прекупвачите, в които по правило остава по-голямата печалба. Плюс е и че ще могат да ползват преференции за доставка на семена или при сключване на застраховки.
"Сдруженията са важни, защото сега производителят не продава спокойно на българския пазар и предпочита да изнася. Причините за това са отчасти непазарни – нелоялна конкуренция и натиск от прекупвачи", обяснява Антон Гладнишки, експерт в дирекция "Програмиране на средствата от ЕС" в Министерския съвет.
Разделяй, не владей
В България собствеността на земята е разпокъсана. Поземлената реформа и огромният брой хора, които не обработват или не се интересуват от земята си, оставиха земеделието в шах относно основния му ресурс. Тъй като много хора притежават малки парчета земя, която дават под аренда, единствената възможна практика към момента е стопанствата да притежават част от земята, а другата да е взета под аренда. Това съотношение, твърди Веселин Петров от "Земи.бг", е често 20% към 80% и от него възникват най-сериозните проблеми за големите земеделски стопанства в България.
"Голяма част от земята, която работим, не е наша и много от собствениците злоупотребяват", казва Димитър Мачуганов - собственик и управител на "АЖД-Агро", която отглежда зърнени култури край Ловеч. "Моето стопанство е около 35 хил. декара, имам 2900 души собственици. Много трудно се разбирам с тях. Не можем да планираме трайно инвестиционни намерения, често има движения на земята." Има и такива, които му позволяват да обработва земята им, но искат сами да прибират субсидията, която по право се полага на земеделеца. Това е рекет, твърди Мачуганов и смята, че този проблем става все по-голям. Той е по-краен и иска да види данък върху земята, която собственикът не обработва сам, защото "не може да получаваш аренда, т.е. наем, и да не те облагат". Подобно на малките стопани, големите също се оплакват от бавенето на субсидиите, като казват, че в останалите страни изплащането им се съобразява с годината.
Веселин Петров пък посочва и друг проблем - според него част от земята, която големите стопанства обработват, често няма ясен собственик или пък няма такъв, който да се е появил, за да иска аренда. В такъв случай арендата се плаща в общината. Всички тези обстоятелства спират инвестициите в сектора - не само местните, но и чуждестранните. Петров се занимава с консултиране на чужди компании, които искат да вземат земя под аренда, и казва, че 99,99% от тях се отказват още щом разберат по какъв начин се формират стопанствата в България. "Освен това няма големи комасирани парцели от 10 хил. декара и нагоре, които да могат да ползват", казва той.
Самият той е в процес на консултация по сделка с компания извън ЕС, която ще бъде вероятно една от най-големите в сектора. България изглежда интересно за арабски и азиатски инвеститори, които напоследък превърнаха този световен пазар в гореща тема. Въпреки това Петров не смята, че ще има кой знае какво влизане на чужди инвеститори на етап обработка на земята. Българските земеделски стопани според него ще са тези, които ще комасират и ще работят. Кой колкото може.
*Оригинално заглавие: Когато порасна, ще стана голям. Проблемите ми също.
.