Георги Василев: Производството на пипер в България е екзотична дейност
"Трябват крути мерки, за да се съживи зеленчукопроизводството в България", казва председателят на асоциация "Български пипер"
Още по темата
E.компенсации
Колко фирми обединява асоциация "Български пипер"?- Нашата асоциация обединява 120 фирми.
Каква част от фирмите производителки на пипер членуват при вас?
- Това са не повече от 15% от производителите на пипер в България, но ние обединяваме всички големи производители.
Какви са загубите за вашия сектор от истерията около смъртоносния щам на бактерията Ешерихия коли?
- Нашите фирми произвеждат единствено и само на полето, а не в оранжерии и към момента нашите пиперки са под формата на разсад. Затова ние не търпим никакви загуби в момента и не очакваме да имаме никакви загуби дори кризата да се разшири времево и да продължи до септември, октомври.
Защо?
- Защото България има нужда от около 210-230 хил. тона пипер годишно, а ние произвеждаме между 25 и 30 хил. тона. Което трябва да ви подскаже, че пиперопроизводството в България е на нулево ниво. То е екзотично.
Какви са причините за това?
- Причините са много, но главната е неадекватно субсидиране и подпомагане от страна на държавата. Влизаме в някакви схеми за подпомагане, но те са такива, че не могат да съживят пиперопроизводството. Трябват крути мерки, за да може да се съживи зеленчукопроизводството в България и в частност на пиперопроизводството. Защото 240 преработвателни фабрики в България разчитат главно и единствено на пипера като главна култура, от която произвеждат продукцията си. Инвестицията в тези преработвателни предприятия е за около 9 млрд. лв., а над 60% от тях на практика са фалирали поради това, че не се произвеждат достатъчни количества пипер в страната. И още нещо много интересно - България и българските преработвателни предприятия и българският пазар поддържат около 30 000 работни места извън България, които произвеждат пипер, който влиза в нашата страна. И още нещо - в Русия се потребяват половин милион тона пипер годишно под названието "болгарский перец" ("български пипер"). Но само 0.1% от това е болгарский перец. Всичко друго е внос отвсякъде. И ние не можем да осребрим това название "български пипер" в Русия. Като пресен пипер не влиза нищо, като преработен - 0.1% от цялата консумация в Русия. Аз съм международен търговец. Всеки трети-четвърти килограм храна, която се произвежда в Европа, на практика отива в Русия или в републиките от бившия СССР. Нас обаче там ни няма.
Какво трябва да се промени, какви са исканията ви?
- Събрали сме се три асоциации - нашата, Асоциацията на производителите на оранжерийна продукция и Асоциацията на зеленчукопроизводителите. Ние сме подготвили едно писмо, което трябва да стигне до правителството и до земеделското министерство. Министърът обеща, че ще имаме специална среща, на която да разгледаме как могат да бъдат подпомогнати зеленчукопроизводителите. Хората казват, че майката не дава на бебето да яде докато не заплаче. Надяваме се, че по пътя на преговорите и разговорите бихме могли да постигнем условия, които да помогнат да се увеличи производството на пипер и то да стане рентабилно. Защо в Турция, Македония и Гърция се създават работни места, на част от които отиват да работят българи. Отиват да отглеждат пипер, който после ще влезе в България.








