Диляна Славова: Много от дистрибуторите не дават цената, която заслужават нашите млечни продукти
"Проблемите са общи, секторът трябва да се обедини", казва председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите
Националната асоциация на млекопреработвателите изпълнява 3-годишен проект за промоция на български млечни продукти в Германия и Испания. Какви са резултатите след първата година от изпълнението му?
- Участвахме на изложенията InterMopro в Дюселдорф и Salon de Gourmets в Мадрид. Направихме шест презентации – три в Кьолн, Дюселдорф и Берлин и три в Мадрид и Барселона, на които представихме нашите сирена и кашкавали, състоянието на българския млечен сектор, качеството на нашите продукти. Имаше дегустации и презентации на готвачи, които приготвиха традиционни български ястия с българско сирене и кашкавал като шопска салата, чушки бюрек, панирани сирена и кашкавали.
Какви са отзивите?
- Пазарите на Германия и Испания са много различни. Горда съм с това, което направихме в Испания. Освен презентациите, в 30 по-малки магазина в Испания бяха представени нашите сирена и кашкавали – отново чрез дегустации. Рекламата беше с плакати и материали на витрината, а вътре посрещаха специални промоутъри. Всички испанци, които опитаха наши млечни продукти, останаха много доволни и вече засилен интерес от испанските потребители. Испания е средиземноморска държава и вкусовете на потребителите са подобни на нашите, но просто те досега не са имали досег с български сирена и кашкавали. Много се котират по-пикантните български млечни продукти. Най-много харесаха нашето бяло саламурено овче сирене. На Salon de Gourmets асоциацията ни имаше голям щанд и постоянни дегустации, не успяхме да си опазим мострите. Нашата цел като асоциация обаче е да успеем не само в тези по-малки магазинчета, а да листваме марките на сирената и кашкавалите на български млечни производители и във веригите – например в "Кортинглес" – най-голямата испанска верига, "Карфур" и др. досега за Испания имахме само спорадичен износ с няколко дистрибутора – българи, които живеят там. Но сега успяхме да създадем канал за дистрибуция на български млечни продукти. Избрахме българска фирма - "Балканика", за дистрибутор и за представител на нашата асоциацията в Испания. "Балканика" вече се договаря с български производители и изнася два тира месечно за Испания. Всеки производител може да се включи даже и с по-малки количества. Фирмата има двама съсобственици – единият е в България, другият там. Този, който е тук, се договаря с производителите, в началото става дума за малки количества, и изнася. Моята цел като председател е да отворим канала, да направим контактите и връзките. Оттам нататък всеки преработвател решава и се договаря. Нашият представител продължава да води разговорите там. Във веригите има например определен месец на продукти от дадена държава и ние ще се опитаме да представим български млечни продукти. А през февруари и март следващата година ще участваме на изложението "Алиментария" в Барселона и ще продължим преговорите. Искаме да представим продукти със собствен етикет и търговска марка на асоциацията, за да могат да бъдат листнати в големите вериги. Ако това не стане, ще бъдат листвани марките на нашите членове.
Искате да продавате под една марка?
- Да, това е единият вариант. Причината за това решение е в количествата, защото нашите млекопреработватели са малки и продукцията им трябва да бъде групирана в един по-голям износ.
Но продуктите са различни като качество?
- Да, но говорим само за традицонни български млечни продукти, направени по БДС – бяло саламурено сирене и кашкавал – краве и овче. Искаме да има контрол от независими експерти от Катедрата по млякото на Университета по хранителни технологии и от независими технолози, които да проверяват пратките, пътуващи за Испания.
Какво трябва да се случи в сектора, за да може когато търговците поискат определени количества, предприятията да са в състояние ги осигурят?
- Има два момента от прагматичен аспект. Първо, чуждестранните партньори дистрибутори търсят големи количества. Това означава, че преработвателните предприятия трябва да се договарят заедно за по-големи количества. Оттук идва проблемът с качеството, което трябва да бъде на едно и също високо ниво. И вторият проблем е цената – съответното предприятие трябва да се говори с чуждестранния дистибутор за цена, която удовлетворява и двете страни. За съжаление много от дистрибуторите не дават все още тази цена, която заслужават нашите продукти. Трябва да се договорим за достойна цена на българските традиционни млечни продукти.
А каква е реакцията на германския пазар след първата година от проекта?
- В Германия така или иначе наши продукти присъстват от години, макар и не в такива количества каквито бихме желали. Опитваме се да създадем подобен дистрибуторски канал като в Испания. Много се надяваме на предстоящото изложение "Ануга" да направим по-голям пробив, защото истината е, че нашите контакти в Германия минават през гръцки и турски дистрибутори. Искаме да направим пряк български дистрибуционен канал. Но трудността идва от това, че нямаме представител на асоциацията в Германия и това е една от целите ни.
Какъв е интересът на българските фирми към тези възможности – стъписани ли са, зарадвани ли са?
- По принцип има много проблеми в млечния сектор - идва краят на преходния период за фермите, които трябва да отговорят на европейските изисквания, а в същото време липсва достатъчно качествена суровина. В същото време консумацията на млечни продукти намалява. За съжаление. Така че състоянието на млекопреработвателните предприятия е тежко.
Какви са изводите след първата година от реализацията на проекта?
- Натрупахме известен опит в този първи изцяло български промоционален проект в областта на храните. Всичко бе малко на принципа "проба - грешка", но успяхме да минем успешно първата година. Проектът е с бюджет 3.170 млн. евро и е тригодишен. Тази година кандидатстваме за още един промоционален проект за пазара на трети страни - за промоция на български млечни продукти в Бразилия и Русия. Двете държави са в топ 10 на световните пазари на храни. Бразилия е непознат за България пазар, а износът за Русия е просто смешен.
Докъде стигнахте с идеята да защитите българските млечни продукти в Брюксел като традиционно-специфични?
- Това е следващата стъпка. Работим върху тази идея. Тук се изисква обединение на преработвателни предприятия, доста усилия и период от две години.
Как се отразява на фирмите наличието на две браншови асоциации в сектора?
- Единственото, към което можем да вървим, е обединение. Имаме 240 млекопреработвателни предприятия в страната, секторът е един и би трябвало всички бизнес организации да бъдат не повече от една. Винаги е имало протегната ръка от наша страна за обединение и единомислие. Това, което аз правя като представител в Европейския икономически и социален съвет, е и двата проекта, които сме подали за спомагане на българския млечен сектор, да минат в Брюксел. Вторият проект е на другата асоциация в бранша и е за промоция на български млечни продукти в ОАЕ. Проблемите са общи и се решават само във взаимодействие и диалог с МЗХ.
.