Сержу Савая: Важното е хранителната банка да тръгне в България
Сержу Савая е член на борда на директорите на Федерацията на хранителните банки в Португалия от 2009 г. Завършил е електронно инженерство, работил е в две водещи търговски банки в Бразилия и Португалия, където е отговарял за развитието на информационните технологии. След като се пенсионира през 2002 г. започва работа като доброволец в Лисабонската хранителна банка. Там координира системата за движение на храната, чрез която се осигурява проследимост на раздадените и наличните хранителни продукти. Извършва мониторинг на дистрибуцията на дарената храна на национално ниво.
Бихте ли описали как функционира моделът на хранителните банки в Португалия?
- Разполагаме със складова площ, където съхраняваме храната, която ни се предоставя. Близо 360 институции работят съвместно с хранителната банка. Тяхната задача е да вземат храната от склада и да я доставят до хората, които имат нужда от нея. Така че самата хранителна банка никога не доставя храната директно до хората, за които е предназначена.
В какво съотношение участват като дарители на храна производителите, селското стопанство и търговците?
- Най-голямата част идва от производителите - около 35%. От селското стопанство идват около 15%. Също толкова голям е дялът на храната, която се финансира от бюджета на програма на ЕС за даряване на продукти на хранителните банки в Европа. От търговците получаваме близо 10% от храната. Над 20% идват от дарения от хората. Два пъти в годината - през последните уикенди на май и на ноември, организираме дарителски кампании в цялата страна, в които призоваваме хората в супермаркетите да дарят храна за хранителните банки. Това са единствените случаи, в които се обръщаме директно към хората. През останалото време сме в постоянен контакт с различни компании, производители и търговци на хранителни продукти.
Кой сегмент в България според вас има най-големия потенциал за даряване на храна?
- Индустрията и европейското финансиране. България може да участва, а вероятно и вече участва, в програмата на ЕС за предоставяне на храна. Това е много важен източник на ресурси. В някои страни в ЕС до 50-60% от храната, която се преразпределя през хранителни банки, идва от по тази линия.
Какви според вас са основните трудности при организирането на логистиката по проекта за създаване на хранителна банка в България?
- Смятам, че най-важното нещо е българите да стартират проекта. Това е единственият начин да се покаже на хората, че този модел може да има успех. Дори и в началото да е с много малък склад, в който да се съхраняват например 20 тона храна. Най-важното е хората да са убедени, че могат да разчитат на тази институция. Тогава те ще дават храна, без значиние какво е количеството – килограм ориз или литър мляко, и ще са сигурни, че даренията ще достигнат до хората, които се нуждаят от тях. През 1992 г. в Лисабонската хранителна банка събрахме само 200 тона храна. В момента събираме по 12 хил. тона на година. Постигнахме такива количества чрез имиджа и доверието, което хората имаха още първата банка. Лисабонската банка започна, когато нейният основател видя обява във вестника за акция на френската хранителна банка. В началото имаше малък склад, няколко партньора и няколко донора. След две години бе създадена следващата банка в Португалия - Porto Food Bank, и тя се разви по същия начин.
Основният въпрос не е промяната на законодателството, а да покажете на хората, че това може да стане на практика. След това ще е много по-лесно да се промени законодателството.
Какъв е вашият съвет за това как да се създаде доверие в институцията?
- Единственият начин е да покажеш на хората, че храната, която си получил, е достигнала до хората, за които е предназначена. Също така особено важно за успеха на целия проект е той да има лидер. Хората трябва да имат пример, който да следват и който да може да ги обедини около тази идея. Това е особено важно, тъй като в по-голямата си част работата се върши от доброволци. Тези хора трябва да вярват в успеха на каузата.
Кой според вас е най-добрият начин за популяризиране на идеята за хранителна банка?
- В Португалия отделните хранителни банки нямат право да се рекламират самостоятелно. Широка реклама се осъществява единствено по време на кампаниите към потребителите – два пъти в годината, в рамките на една седмица. Тогава текат рекламни клипове по телевизията, рекламира се в пресата и по радиото. На практика се рекламира самата кампания, хората се призовават да даряват. След като приключи акцията, обявяваме в пресата какви количества храна са били дарени на всяка от банките.
Как се финансира тази рекламна кампания?
- Тя се изготвя безплатно от маркетингови и рекламни агенции. Също и телевизиите излъчват безплатно. За всяка кампания се създава нов рекламен клип. През тази година клипът беше много успешен – започва с празна чиния, в която една ръка слага малко спагети, следваща ръка - още малко и т.н. Накрая някои добавя и сос болонезе. След това малки детски ръчички изяждат ястието. Накрая някой нарисува усмивка с остатъка от соса.
Хранителните банки в Португалия
Португалската федерация на хранителните банки е създадена през 1999 г. Сега в нея членуват 19 хранителни банки, които покриват с мрежата си цялата страна.
През 2010 г. португалската федерация събира над 26 хил. т. храна на обща стойност близо 33 млн. евро, която раздава на близо 2 хил. институции в подкрепа на близо 295 хил. нуждаещи се. Деветнадесетте хранителни банки имат подкрепата на 502 доброволеца и 46 постоянни служители.
През 2010 г. в кампаниите за даряване на храна в супермаркетите през май и ноември 19-те хранителни банки са събрали над 5 хил. т. хранителни продукти с помощта на 36 хил. доброволеца.
.