ФОРА: Целта ни е за година да осигурим 250 т. храна за нуждаещи се
Целта ни през първата година от създаването на хранителна банка в България е да съберем и разпределим 250 т. храна чрез мрежата на 50 организации. Така ще обхванем 20 % от нуждаещите се в страната, обясни днес на Форум "Хранителни банки" Марина Бракалова, директор на Фондация за общностно развитие (ФОРА). На събитието бяха представи резултатите от работата на форума в рамките на една година, през която е извършен анализ на възможностите за създаване и развитие на проекта за хранителна банка в България. Очертани бяха и насоки за структурата и модела на пилотен проект.
На откриването министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов заяви личната си ангажираност към идеята за създаване на хранителна банка в България.
От ФОРА планират през 2018 г. системата на хранителната банка да успее да разпредели 16 хил. т. храна, която да достигне до близо 320 хил. гладуващи в страната. Към момента близо 1.6 млн. души в страната живеят с по-малко от 211 лв. на месец и това са 26% от домакинствата в България. Хронично гладуващи са голяма част от тях, каза Бракалова.
От създаването на хранителна банка ще спечелят социално слабите в България, а също и потребителите, защото търговските вериги ще имат алтернатива за пласиране на стоките си с изтичащ срок на годност. Ще спечели и бизнесът, който ще намери регулярен канал за реализиране на количества, които иначе би изхвърлил, каза Кирил Вътев, председател на Асоцияцията на месореработвателите, партьор по проекта.
Според Крис Ребсток, вицепрезидент на Глобалната мрежа на хранителните банки, важен фактор за развитието на модела е едновременната ангажираност на няколко бизнес сектора, на правителството и на социалните организации, които да работят напълно координирано. Хранителната банка не е отговор на проблема с глада, но ще помогне много за решаването му, каза още той. Всички хранителни банки в света взети заедно доставят храна на 50 млн. души, които представляват 5% от гладуващите в глобален план.
На този етап има заявен значителен интерес от бизнеса за партниране по проекта, основно от големите производители на храни, обясниха още от ФОРА. Сред партньорите на фондацията са "Данон", "Белла България", "Нестле България" и "Крафт фуудс", "Тандем", "Билла България", "Биомаг", "Девин", "Унивег" и други.
Като даряваме остатъчни количества продукти на една единствена организация ще спестим значителен ресурс под формата на труд и време на служители, които и сега търсят подходящи канали за реализация на такива подукти, но отделно за всеки единичен случай, обясниха от "Данон".
Проектът се реализира и в партьорство с Българската агенция по безопасност на храните, която би трябвало да осигури контрола на качеството на доставяните храни, и в тясно сътрудничество с министерството на земеделието и храните, от което се очаква разработването на конкретната нормативна база. От месец работи и междуведомствена група, която включва представителите от земеделското, финансовото министерство и МИЕТ. В други четири работни групи се обсъждат възможни и ефективни модели за събиране на храна от източниците, транспорт, логистика и раздаване на храна, нормативната и данъчната уредба и организационната структура на бъдещата хранителната банка.
На първия стадий се планира хранителната банка да осигурява по-дълготрайни храни, например консерви, които нямат нужда от температурно съхранение на склад. Предвижда се пилотно моделът да бъде базиран на доставки на неголеми количества храна, които да бъдат събирани и доставяни ежедневно до партниращите организации за раздаване на храна (например БЧК и други). В началния етап хранителната банка няма да разполага с база за съхранение на големи количества, а партниращите организации за разпределяне на храна нямат нужния капацитет и инфраструктура да поемат такива.
По данни на БЧК и "Каритас" хранителните продукти, дарени от бизнеса в България, възлизат на близо 40 до 50 т годишно. В същото време има огромни възможности за "спасяване" на храна, която иначе ще бъде изхвърлена, по всички звена от веригата на досткавка на храни, коментират от ФОРА. Фактът, че за да дарят продукти, компаниите трябва да платят върху тях ДДС, е основна спънка пред по-голямата активност от страна на бизнеса в момента. От друга страна в България, за разлика от други държави в ЕС, унищожаването на храна не изисква финансови разходи.
Друг основен проблем пред развитието на модела хранителна банка в страната е липсата на развита инфраструктура за разпределяне на храна до нуждаещите се, обясниха още от ФОРА. В момента практиките за разпределяне на храна имат само епизодичен характер и са с охраничен обхват. Временна форма са например социалните трапезарии, които се финансират от държавния, общинския бюджет или чрез дарения. Те обслужват едва няколкостотин души. Има и пилотен опит за създаване на общински хранителни банки от Български червен кръст, който е с ограничен териториален обхват. Освен това работи и финансирана от ЕС програма за предоставяне на интервенционни запаси, чрез която пакети с основни продукти (по 34 кг на човек годишно) достигат няколко пъти на година до 230 хил. души, предварително определени по социални критерии.
Хранителната банка е организация, която получава, складира и раздава чрез партньорски организации дарени хранителни продукти на нуждаещи се. Тя представлява алтернатива на изхвърлянето и унищожаването на нереализирана от бизнеса годна за консумация храна. Към 2011 г. в света съществуват над 1500 хранителни банки в 43 страни. Под знака на Европейската федерация на хранителни банки в Европа работят 240 хранителни банки на територията на 21 държави. През 2010 г. са раздадени близо 360 т. хранителни продукти на обща стойност 992 млн. евро. Те са достигнали до близо 4.9 млн. души в Европа.
.