Цените на земеделската продукция отбелязват бум
Цените земеделскате продукция, по които продават производителите, са се повишили с 22% през първото тримесечие спрямо същия период на миналата година. Най-сериозно е повишението в растениевъдството - с 54.7%, а в животновъдството ръстът е 10.1%. За сравнение - година по-рано цените отчитаха спад, тоест дефлация. Това показват данните на Националния статистически институт.
Основната причина за повишените производствени цени на земеделска продукция са електроенергията и горивата, които са нагоре с 23.8%, и фуражите, които са поскъпнали със 17%. Двойно е поскъпнал слънчогледът, а общо за зърнените култури скокът е с над 70%. Рекордните нива бяха отчетени наскоро и от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, чийто индекс през март достигна рекорд от началото на миналата година.
Подобен темп на поскъпване (с над 20%) се наблюдаваше през 2007 и 2008 г. (виж графиката). Тогава високото търсене преди кризата доведе до рекордни цени на храните - наложило термина агфлация. В момента причина за поскъпването са и глобалните фактори, които тежат още от миналата година - по-слабите реколти на зърнени култури в глобален мащаб и петролът, който пък отразява гривата и на цените на торовете и препаратите за земеделието.
Цените на едро са тези, на които търговците купуват храните и след това с надценка ги продават в търговските вериги. Често обаче крайното поскъпване е по-малко от това на едро заради високата конкуренция при продажбите на дребно, което означава, че търговците свиват и маржовете си. Това се видя и в крайните цени на храните от началото на годината, които също поскъпнаха, но с по-малък темп.
Евентуалното успокояване на цените може да дойде, в случай че тазгодишната земеделска реколта е добра, смятат фермерите. Преди няколко дни земеделското министерство представи данни, според които земеделците са засели по-малко пшеница и ечемик, но се очаква производството на около 3.9 млн. тона жито, в случай че климатичните условия в следващите месеци не се влошат.
При такова развитие ще бъде достигнато миналогодишното производство. Тогава от асоциацията на зърнопроизводителите обаче прогнозираха, че прибраната пшеница ще бъде по-малко, тъй като едва ще бъде достигнат толкова висок среден добив от декар. В международен план засега има притеснения за реколтата във Франция, където се отчита суша, както и в САЩ, където фермерите се сблъскват със суша в някои щати и проливни дъждове в други. Това накара редица анализатори да прогнозират ново поскъпване на зърното по международните борси.
"Не реколтата в България, а тази в Русия и Украйна ще предопредели цената на пшеницата догодина", коментира макроикономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. В дългосрочен план според икономистите е възможно цените да се понижат с намаляване на субсидиите за земеделския сектор. "Това ще принуди производителите да понижат своите разходи.
Земеделските субсидии не стимулират инвестициите, а консервират сегашната неефективна структура. Нужно е да има повече машини и по-малко хора, а това ще стане, когато субсидиите се спрат. Преструктуриране подобно на това в земеделския сектор имаше в индустрията преди 10 години и това принуди компаниите да търсят международните пазари и да повишат ефективността си.
Затова днес индустрията се представя най-успешно", посочи Георги Ангелов, макроикономист от институт "Отворено общество". Той бе подкрепен и от Георги Ганев, според когото правителството най-малкото може да ореже националните доплащания и субсидирането да се превърне в европейски въпрос.
.