Общинарите в Бургас оставиха бъдещия индустриален и логистичен парк без земя*
Решение на общинския съвет може да блокира бъдещите инвестиции в града
Фотограф: Георги Кожухаров
Следващото лято до Бургас трябва да стига магистрала; градът ще има и нов устройствен план – нещо, с което все още малко общини могат да се похвалят; вече си има пристанище, летище, жп инфраструктура и квалифицирана работна ръка. Все предпоставки за уютно място за бутикови индустриални предприятия или логистични центрове. Но такива няма да има скоро.
Причината е, че общински съветници от Бургас не дават земя за планираната преди година индустриална зона. Задават се избори и това е вероятната причина за блокажа. Ефектът обаче е, че няма да се случи един от смислените проекти - този за "Индустриален и логистичен парк", който общината трябваше да развива съвместно с държавната "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ).
Парк без земя
Изборите по традиция влияят зле на икономическата активност, тъй като я блокират за месеци наред. Това обикновено е време на рязане на ленти от властта и на засилени атаки от опозицията. В очакване на местните избори наесен постановки по такъв сценарий през следващите месеци ще се играят в редица общини. В Бургас обаче политическата надпревара изглежда започна по-рано и с неочакван ход.
През април местните общински съветници за втори път отхвърлиха създаването на дружество, което да развие заложената в устройствения план на града Индустриална зона "Север". По ирония на съдбата това стана точно година след като същият общински съвет категорично застана зад проекта, гласувайки меморандум за сътрудничество между местната администрация и НКИЗ за съвместни действия в посока създаване на зоната. Именно в изпълнение на този меморандум кметът на Бургас Димитър Николов внесе в съвета предложението да се учреди дружество със 100% общинско участие под името "Индустриален и логистичен парк Бургас". В неговия капитал общината трябваше да апортира 270 дка от промишлена зона "Север", върху които впоследствие да се развие индустриалният парк.
На втория етап в проекта трябваше да се включи и държавата - чрез дружеството си да инвестира около 5 млн. лв. в изграждането на вътрешната инфраструктура, както и да работи в посока привличане на инвеститори на тази територия. Още през миналата година от НКИЗ определиха проекта в Бургас като стратегически, който ще развива наред с този за индустриалната зона Божурище край София.
"Изненадани сме от решението на общинския съвет, но не сме се отказали от намеренията си за проект в близост до българско черноморско пристанище. Въпросът е, че се губи време и се пропускат възможности. Ние вече от година работим по проекта, след като подписахме меморандума. Бургас като потенциален проект фигурира и в нашите рекламни материали и го представяме като възможност за чуждите инвеститори навсякъде, където сме били", казва Валери Андреев, изпълнителен директор на НКИЗ. За щастие държавата до момента не е похарчила реални пари. За нещастие не се очертава скоро в Бургас да дойдат инвеститори.
Освен това за националната компания този проект е пилотен и трябваше да послужи като модел за изграждане на зони и с други общини. Андреев казва, че при всички останали проекти, които дружеството развива засега, то е собственик на земята.
Решението на общинските съветници изненада не само преките участници в проекта. Бизнесът в Бургас също реагира. "Има политически мотив в това решение и това не е хубаво за града", каза Стефан Джамбазов, регионален представител на КРИБ за Бургас. Според него изграждането на "Индустриален и логистичен парк" е важно за града и ще има мултиплициращ ефект върху икономиката му — нови работни места, развитие на производство и на свързаните с това услуги. "Не мога да си представя, че този проект не е добър за Бургас. Всяка една инвестиция е изключителна важна за града ни", казва той.
Измислена заплаха
Основните критики на общинските съветници от опозицията са в две посоки – липсата на яснота около проекта и страхът апортът на земя да не се окаже поредната сделка в ущърб на общината, както това вече се е случило с тази за "Колодрума" при предишния кмет Йоан Костадинов. Тогава общината апортира земя в смесено дружество с частна компания, но след увеличаване на капитала общинският дял падна от 50 на 25%. Тази история бе използвана като лош пример от независимите общински съветници начело със собственика на телевизия СКАТ Валери Симеонов.
"Именно по тази причина избрахме възможно най-сигурния партньор - държавата. Срещу включване на частна компания в проекта отпорът сигурно щеше да е още по-голям", коментира кметът Димитър Николов. Пред "Капитал" той припомни, че въпросните 270 дка общинска земя всъщност са бивши държавни терени, прехвърлени от областния управител преди няколко години. Безвъзмездно.
"Ние сме 100% държавно дружество, за което няма никаква идея да се приватизира, както някои се опитаха да завъртят нещата. Компанията е създадена преди три години и тепърва ще започне да изпълнява функциите си", казва Валери Андреев. Според него няма място да се търсят сензации, особено в проект, където партньорството е между държава и община. "Земята ще си е там, тя не може да се премести в София или на друго място. Това, което ще се случи, e, че чрез направените инвестиции в подобрение на инфраструктурата и регенерацията на терените територията ще стане привлекателна за инвеститорите и от това ще печели общината", казва той.
Какви инвеститори
Липсата на потенциални инвеститори е другият коз на противниците на проекта. "Има конкретни запитвания, но по разбираеми причини повечето компании желаят техните намерения да бъдат запазени в тайна засега", опровергава Валери Андреев. И все пак посочва конкретен инвеститор - японската Sumitomo Chemical. Компанията публично заяви интерес към проекта, а през април дори посети черноморския град. Намеренията на Sumitomo Chemical са Бургас да стане отправна точка за транспорт към Европа на произвежданите от нейните заводи в Саудитска Арабия продукти. Думичката chemical (от англ. - химикали) в името на фирмата обаче даде поводи да се повдигне тема, към която Бургас е много чувствителен. Пред местни медии общинският съветник Георги Иванов (който също не е от ГЕРБ и е в опозиция) изрази опасения, че целта на японците е да превърнат града в нефтено сметище. Според кмета Димитър Николов това няма как да се случи без санкцията на самия общински съвет. Освен това според устава на общинското "Логистичен и индустриален парк" терените в капитала на дружеството може да бъдат продавани или отдавани под наем само чрез публичен търг или конкурс, чиито параметри се определят именно от общинския съвет.
"Всъщност японската компания търгува с гранулиран полипропилен и полиетилен – продукти, които доскоро се произвеждаха и от "Лукойл – Нефтохим" в Бургас", посочи кметът. Той определи изявлението на Иванов като измислица, която се тиражира, за да се оправдае политическото решение за отхвърлянето на проекта. "Става въпрос за складиране на завършени, вече преработени продукти. Sumitomo Chemical, в която работят над 28 хил. души, търси място за базиране на логистичен центар за продукти, които се използват за производството на пластмасови изделия. Ние запознахме потенциалните японски инвеститори с идеята за този проект и считаме, че това е изключителен шанс за Бургас", казва и Валери Андреев. Според него и дума не може да става за изграждането на мощности за тежки производства върху тази терени и всеки опит да се изкривят нещата в тази посока е спекулативен. "Зоната е разположена до езерото Вая, което е защитена територия. Това само по себе си предопределя накъде да вървят нещата - ако има производство, то трябва да е екологично чисто", казва Андреев.
А и заради геоложките изследвания на територията посоката за нейното развитие се очертава в сферата на производства от леката промишленост, складови площи и обекти, свързани с търговия на едро. Върху терените не могат да бъдат изграждани тежки сгради с дълбоки фундаменти поради разнородната почвена структура.
Да се хванем за цената
Парадоксалното в случая с бургаския индустриален парк е, че поне на думи всички – и кметът, и неговите опоненти, са "за" проекта. Безспорен факт е, че наличието на подобна зона в града ще допринесе за развитие на различни производства, ще намали безработицата и ще подобри инвестиционния му профил. По данни на общината в момента над 60% от заетите в Бургас работят в сферата на строителството, услугите и търговията, а едва 9.6% - в различни производства.
"За да се осигури устойчиво развитие на една икономика, съотношението трябва да е обратното. Индустрията е гръбнакът на всяка икономика", категоричен е Димитър Николов. Пътят към това според него е само чрез съвместни инвестиции с държавата или частен партньор, тъй като общината няма необходимото ноу-хау, а и трудно ще понесе сама финансовата тежест на мащабен проект като една индустриална зона.
"Логистичен и индустриален парк в Бургас трябва да се направи", категоричен е и съветникът от партия "Бургас" и местен предприемач Ваклин Стойновски. Съгласието му с кмета по въпроса обаче свършва дотук главно заради намалялата инвестиция на държавата в проекта.
"Преди година се говореше за 10 млн. лв. срещу 50% държавно участие в смесеното дружество за индустриалния парк с общината. Сега изведнъж оценката на общинския апорт падна до 5 млн. лв., което означава, че държавата пак ще получи 50% дял в смесеното дружество, но на половин цена", недоволен е Стойновски. Според него дори стойността на строителните парцели да е паднала наполовина, тази на инфраструктурата не е. А това означава, че заделените за бургаския индустриален парк средства ще се окажат крайно недостатъчни. Неговото мнение е, че общината трябва сама да реализира проекта за индустриалната зона. На аргумента, че градът няма свободен финансов ресурс и не може да си позволи милионната инвестиция, той отговаря, че вече са планирани проекти с далеч по-спорен икономически ефект като местен зоопарк и планетариум.
Така или иначе кметът на Бургас е категоричен: индустриалният парк може да се реализира само с помощта на външен инвеститор. И най-добре това да е държавата, която вече е помогнала при маркетинга и представянето пред чужди инвеститори.
Димитър Николов твърди, че не се е предал и ще продължи да работи по този проект. Ако общинският съвет обаче отново отхвърли държавата като партньор, Николов ще търси финансиране по линия на европейската програма Jessica. Проблемът обаче е, че ще минат месеци преди тя да заработи, а и едно от изискванията по програмата е привличането на външен партньор, т.е. при тези условия проектът за индустриалния парк има още по-малки шансове да получи одобрението на общинския съвет.
Резултатът е, че до местните избори съществено раздвижване около зоната едва ли ще има. Дори и отново да бъде внесено предложението за създаване на смесеното дружество, вероятността то да бъде прието е нищожна най-малкото заради изискването решението за това да се вземе с квалифицирано мнозинство, с каквото ГЕРБ не разполага. Така офертата към инвеститори да отидат в Бургас, където ги чака готов за настаняване терен с всичката нужна инфраструктура, отива в неизвестното бъдеще. Само защото идват избори.
Докъде е проектът
В момента за територията за зоната има готов подробен устройствен план. Освен това държавата е финансирала довеждащата инфраструктура, което включва път, ВиК и електрическо захранване. Следващият етап е обособяването на парцели и изграждането на вътрешната инфраструктура и комуникации на терена, за да се предложат на потенциалните инвеститори готови за строителство имоти.
*Оригинално заглавие: Зона "Спор"
.