Несигурният пазар с ваучери за храна прави компаниите все по-изобретателни*
Фотограф: Цветелина Белутова
Въпрос в магазин: Как ще заплатите, с карта или в брой? Отговор: С купони.
През последните години ваучерите за храна се превърнаха в допълнително разплащателно средство. Не е случайно - те са освободени от данъци и осигуровки и затова са предпочитан бонус към заплата, използван от работодателите. Компаниите, които ги предлагат, са над десет, а конкуренцията между тях е повече от силна. Въпреки това пазарът не е голям, защото обемът му всяка година се определя от държавата и през последните две години е по около 170 млн. лв.
Логично - купоните са вид данъчна преференция, от която губи бюджетът. Според компаниите за ваучери обаче търсенето е по-голямо, а наложените от държавата ограничения спират развитието на пазара. В резултат - той се изкривява, ударите по кокалчетата между компаниите са често срещана практика, а постоянните промени в нормативната уредба през годините им пречат да планират бизнеса си дългосрочно. А борбата между фирмите се изостря и това личи по увеличаващия се брой жалби, внесени в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В тях компаниите се обвиняват една друга в концентрация, удари под кръста и оспорват редица обществени поръчки.
Удари по кокалчетата
Една от последните интриги дойде след като българската "ВМ финанс груп" подаде запитване към КЗК със съмнения за възможна концентрация между френската "Чек Дежене" и местната "Томбоу". Доводите й са: целият персонал от френската компания е преминал към българската. От двете фирми отричат подобна сделка. А според източници от пазара движението на служители между операторите е постоянно. Тяхното подозрение е, че тъй като френската фирма не работи (за съдебната драма - по-долу), използва лиценза на "Томбоу". Преки доказателства за смяна на собствеността няма в Търговския регистър. Други източници от сектора пък припомнят, че преди месеци на тях им е била предлагана покупка на българското дружество.
Същевременно в края на миналата година "Томбоу" също се обърна към КЗК с протест срещу другия френски оператор - "Содексо". Но от информацията, публикувана на страницата на комисията, не става ясно какъв е проблемът. Ясно е само, че е по текстове от закона за защита на конкуренция, които се отнасят за забранени споразумения и съгласувани практики. От "Томбоу" не пожелаха да коментират, докато антимонополният орган не се произнесе.
Всички тези изглеждащи на пръв поглед нелогични корпоративни движения донякъде могат да се обяснят с особеностите на пазара на ваучери и неговата специфична регулация.
Игра на котка и мишка
До средата на миналата година квотата се разпределяше по равно между лицензираните участници, независимо с колко клиенти имат подписани вече договори, с колко потребители работят, имат ли дейност, предлагат ли качествен сервиз. Оттук дойде и първото изкривяване на пазара. Някои компании въобще не работеха и не използваха дадената им квота, докато в същото време по-големите оператори не смогваха да обслужват клиентите си със сключени вече договори. Така работодателите, които купуваха от тях, в един момент бяха принудени да потърсят услугите на конкурентните оператори.
По този начин пазарът се преразпределяше изкуствено, като наказваше фирмите с най-много клиенти. За да могат да смогнат на поръчките, някои компании решиха да създадат свързани дружества и така да удвоят квотите си. Една част от операторите направиха това съвсем открито. Например френските "Чек Дежене България" и "Аккор" (преименуван впоследствие на "Идънред") основаха свои свързани компании, с които да кандидатстват за нови лицензи.
Такива им бяха предоставени от Министерството на финансите, но впоследствие наредбата беше променена. В новата нормативна рамка се посочваше, че всички свързани фирми ще получават една обща квота. Според източници от пазара обаче в същото време някои други дружества също са били свързани, но неофициално, като така са продължили да получават отделни квоти. Като доказателство за това твърдение се посочва, че някои компании имат подозрително сходна политика към работодатели и търговци.
Третият проблем дойде оттам, че наредбата не предвиждаше сериозни наказания за компаниите, които надхвърлят определената им от държавата квота. Единствената санкция беше глоба от 15 хил. лв. Изкушен да задоволи нуждите на своите клиенти по този начин беше един от най-големите играчи на пазара - "Чек Дежене България". Компанията надхвърли определените й квоти за 2008 и 2009 г. Междувременно Министерството на финансите обяви, че ще отнема лиценза на всички, надвишили годишния си лимит.
Така в началото на миналата година министърът на финансите издаде заповед за отнемане на лиценза на "Чек Дежене България". Компанията обжалва във Върховния административен съд и върна разрешителното си до окончателното решение на съда. Операторът получи от министерството "нулева" квота за миналата и за тази година. "Имаме дългосрочни планове за инвестиции в България и вярваме в благоприятната развръзка, продължаваме да развиваме мрежата си и продуктите си", заяви генералният директор на "Чек Дежене България" Чавдар Ваклев.
По-доброто решение
След като видя, че този начин на разпределение на пазара не работи, през август миналата година финансовото ведомство отново промени наредбата, която урежда пазара на ваучери. Така общата квота беше разделена на малки от по 2 млн. лева. Логиката е, че всеки оператор получава първоначално по 2 млн. лв. и след изчерпването им подава искане за нови до изразходването на целия годишен лимит. За 2011 г. например той е 172 млн. лв., разпределни в 86 квоти от по 2 млн. лв.
Този принцип на контрол е най-пазарният от прилаганите до момента, тъй като всеки ще получава толкова квоти, колкото продаде. "Решението беше положително, тъй като в миналото много оператори бяха принудени да прекратяват или намаляват дейността си, след като достигнат лимита, а други пък растяха, което беше нечестно. В същото време дейността ни остава твърде зависима от общата квота", заяви председателят на Асоциацията на операторите на ваучерите за храна и изпълнителен директор на "Идънред България" Ерве Комбал.
По тази причина компаниите на пазара продължават на настояват за отменяне на квотния принцип. "След промените в квотната система през август миналата година, растежът на пазара беше контролиран и търсенето не скочи със светкавични темпове, както се опасяваше Министерството на финансите. Пазарът расте със съизмерими темпове с други страни в ЕС. И по тази причина очакваме държавата да премахне квотната система", твърди Жан Истас, управител на "Содексо България".
От финансовото ведомство обаче уточняват, че не може да няма квоти, докато съществуват данъчни облекчения за ваучерите за храна. В момента на всеки ваучер от по 60 лв. държавата се лишава от 20 лв. приход от данъци и осигуровки, т.е. за една година бюджетът губи около 60 млн. лв. постъпления. Операторите настояват, че заради наложените ограничения, от ваучерите не могат да се възползват всички желаещи. Според тях в момента такива получават 200- 300 хил. работещи, докато през 2008 г. техният брой е бил 400 хил. От финансовото министерство контрират, че разчетът за тази година е постигнат на базата на миналата, когато издадените ваучери са били за 130 млн. лв. – по-малко от нормативно определената годишна квота от 171.6 млн. лв.
Как се печели
Изострената конкуренция личи и от свитите маржове. Операторите печелят от два вида комисиони - първите са от работодателите, а вторите от търговците, с които работят. Според източници от сектора, ако преди няколко години операторите са получавали от работодателите 3% върху стойността на ваучерите, закупени от работодателите, в момента този процент е смален до 1. От големите вериги те получават още по около 2%, а от по-малките магазини: около 6-7%. Така в момента средната им обща комисиона е около 3-4% от стойността на продадените купони.
Същевременно разходите им съвсем не са малки. В някои случаи само печатането на ваучерите, които имат няколко защити против фалшифициране, струва около 1.5-2% от общата сума, твърдят източници от бранша. Отделно операторите имат и разходи за персонал, наеми на офиси, дистрибуторска мрежа и др. Този малък марж кара някои компании да търсят начини за по-висока печалба. Например да не издават въобще хартиени купони, а да дават само номера. Разбира се, този незаконен ход може да бъде разкрит при проверка на оператора - да няма архив на хартиената част на ваучера.
На сайта си Министерството на финансите периодично обявява колко квоти са били предоставени до момента, но няма детайлна разбивка от кой са купени те и кои са лидерите на пазара. Не предоставиха данни и при запитването на "Капитал". Въпреки това данни от магазинитe на голяма верига показват, че през тази година са били използвани най-много ваучери на "Содексо България" (30-35%). След нея са "Идънред" (досега "Аккор") с 15-17%, "Томбоу" с 12-14%, "Виабел" с 10-11%, "Меню" ("ВМ финанс груп") с 8-10% и др.
Да ги има или да ги няма
Ваучерите са социална придобивка, добре приемана и от работници, и от работодатели именно в периоди на стагнация. Според Министерството на финансите с новите промени системата работи все по-добре и въобще не стои на дневен план отмяната й. Единственото, което притеснява операторите, е неизвестността. Според Манол Курдаланов, управител на "Томбоу", една от най-сериозните пречки в момента е липсата на дългосрочна перспектива и визия за пазара от страна на държавата. Така компаниите не могат да разработват по-подробни бизнес планове за дейността си.
"Не очакваме недостиг на квоти през тази година. Но все още нито операторите, нито работодателите са наясно каква ще е ситуацията през 2012 г.", казва и Жан Истас, управител на "Содексо България". Във вида на социална придобивка, освободена от облагане, ваучерите могат и да създават бизнес, но това се случва по непазарни правила. Ощетява се бюджетът, а ползите от тях са спорни. Доводът (често изтъкван от компаниите за ваучери) за по-големи приходи от ДДС и данък печалба в резултат на купоните е недоказуем. А и е по-добре данъците да са еднакви и ниски за всички, вместо да се създават преференции само за определени групи данъкоплатци.
Началото
Бизнесът с ваучерите започна да се развива бурно през 2007 г. Тогава те бяха освободени от данъци и осигуровки - първоначално върху 40 лв. месечно на служител, а от 2009 г. - върху 60 лв. Купоните се издават от специално лицензирани оператори, които са свързващата нишка между държавата, работодателите и търговците. Движението на ваучерите се следи през специална банкова сметка, до която министерството има достъп. Освен това всеки месец фирмите дават справка в НАП за работата си. Друго условие пред операторите е да имат капитал от над 2 млн. лв. За да не се злоупотребява с данъчната преференция, всяка година държавата обявява лимит за стойността на купоните, с която операторите трябва да се съобразяват. Като така на практика тя задава и размера на пазара.
*Оригинално заглавие: Каша от ваучери
.