Продължава дебатът за етикетите на храните в ЕС
Етикетите на храните задължително трябва да съдържат информация за страната на произход, нивото на мазнините и наличието на алергени в продукта. Това се казва в позиция на комисията по обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент (ЕП). Изискването за по-ясни правила при етикетирането обаче може да предизвика съпротивата на държавите членки, съобщи EurActiv.
Досега отбелязването на страната на произход беше задължително за телешкото месо, меда, зехтина, пресните плодове и зеленчуци. През февруари министрите на земеделието се съгласиха с предложението на ЕП тази информация да присъства върху всички видове месо и млечни продукти. Произходът на месото и рибата трябва да бъде посочен, дори когато те присъстват само като съставки в даден продукт.
Приетите във вторник от парламентарната комисия нови правила засягат по-широк кръг храни и целят да модернизират, изяснят и опростят етикетирането на храните в Европейския съюз, отбелязва изданието.
Депутатите настояха етикетите да съдържат и "датата на първото замразяване" заедно с досегашните име, списък на съставките, надписи "най-добър до" и "използвай преди".
Европарламентът иска производителите да бъдат задължени да посочват също подробна таблица с енергийното съдържание, количеството на мазнини, въглехидрати, захари, белтъчини и сол в хранителните продукти. Тази информация трябва да бъде съотнесена към 100 грама или 100 милилитра.
Депутатите поискаха да се въведе и минимален размер на шрифта, използван за предоставяне на информация върху опаковката, така че тя да е по-ясна и видима за потребителите.
Новите правила и малкия бизнес
Отсега нататък ЕП ще насочи усилията си към преговорите с Европейската комисия и Съвета, които се очаква да започнат на 10 май. Трите институции трябва да постигнат съгласие за новите етикети до пленарната сесия на парламента през юли.
Етикетирането на страната на произход ще бъде най-спорният въпрос в тристранните преговори, смята германският евродепутат от ЕНП и докладчик по темата Ренате Зомер. Причината е, че за малките и средните предприятия то ще бъде технически трудно изпълнимо. Това ще ни причини сериозни проблеми със Съвета, предупреди още тя.
Зомер подчерта, че понякога рибата или животните, отглеждани за месо, се раждат в една държава, отглеждат се във втора и се преработват в трета, което налага и трите страни да присъстват на опаковката.
Малките и средните предприятия имат задача, която е отвъд възможностите им, каза още депутатът. Тя поясни, че регулирането в този си вид ще позволи на големите компании да притиснат по-малките, без това да доведе до ползи за потребителите.
Има ли полза за потребителите?
Германският евродепутат призова Европейската комисия да извърши оценка на въздействието, за да се преценят последиците от въвеждането на етикети със страната на произход. "Не знаем дали потребителите го искат. Всичко е само спекулация. Аз лично се съмнявам, че ще има някаква допълнителна стойност за тях", допълни тя.
Зомер даде пример с ягодовото сладко, като отбеляза, че производителите често купуват ягоди от различни страни в различни периоди на годината според сезона, качеството и цената. По думите й отпечатването на "20 различни етикета" за един и същ продукт няма да помогне на никого.
Тя все пак посочи, че потребителите не бива да бъдат заблуждавани с изкуствени съставки, като например при фалшивото сирене или слепеното месо, каквото е кебапът.
Германският депутат обвини някои от колегите си в "срамно" гласуване по национални съображения. Според нея парламентаристите се надяват, че етикетите с произхода ще защитят местната промишленост. Разрастването на този тип етикети обаче би могло да доведе до дискриминация срещу определени страни и искам да спра това, завърши тя.
Евродепутатите от групата на зелените обаче приветстваха одобрението на етикетите със страната на произход.
Това ще гарантира, че потребителите знаят откъде идват месото или млечните продукти, заяви шведският депутат Карл Шлитер.
Следващите месеци ще покажат колко от предложенията на ЕП ще се запазят след преговорите с Комисията и Съвета. След като бъдат приети, компаниите ще разполагат с три години, за да се адаптират към новите правила. Те ще разполагат и с още две години, за да приложат новите изисквания за посочване на съставките на храните.
.