Въведоха стандарти за три вида хляб
Лого с житен клас и картата на България. Това ще отличава хляба, произвеждан по новия стандарт "България", който беше официално представен вчера. Той е направен на основата на стария Български държавен стандарт(БДС) и ще важи за три вида хляб - бял, типов и "Добруджа". Очаква се първите партиди от новия продукт да бъдат в търговската мрежа около великденските празници.
Според новия стандарт, който също ще има пожелателен характер, хлябът ще се прави от вода, брашно, мая и сол. Използваното брашно може да бъде само от I, II и II Б група. Солта пък ще е по-малко от използваната при другите хлябове, е разписано в документите.
В годините, в които зърнената реколта и съответно брашното е с по-лошо качество, се допуска влагането на глутен и ензими. Технологията на производство позволява и други вещества с органичен произход. Такива са например аксорбинова киселина (витамин С), оцетна киселина и др.
Очакванията на производителите са първите партиди от трите вида хляб "България" да бъдат в търговската мрежа около великденските празници. Ще се предлагат три разфасовки - от 500, 650 и 830 грама. Според земеделския министър Мирослав Найденов има интерес от търговските вериги към новия продукт и се очаква той да бъде отделен на отделни щандове, както и другите хранителни продукти по БДС или "Стара планина".
За да произвеждат от хляба "България", хлебопроизводителите ще трябва да получат одобрение от агенцията по храните и да вземат поне веднъж проба за лабораторно изследване за всеки вид продукт, който произвеждат. Инспектори от самата агенция пък ще извършват физическа и документална проверка също всеки месец, а по преценка ще взимат продукти и за лабораторни изследвания, съобщиха от земеделското министерство.
Стандартът "България" за хляб е третият, който се въвежда. На пазара вече има месни продукти по браншови стандарт "Стара планина", както и млечни - по БДС. Хлебопроизводителите са оптимисти за новия продукт въпреки влошения имидж на стандартите след скандала с т.нар. влагане на соя в месни продукти "Стара планина", забъркан от земеделското министерство. Една от причините според тях е, че няма да има драстична разлика с цената на другия масов хляб.
През последните години хранителният бранш започна опити за саморегулация, като решиха да изработва стандарти или минимални критерии към дадени продукти, целящи да отличат тези с по-високо качество.
Освен за хляба, месните и млечните храни свои критерии готвят още вносителите на кафе, както и производителите на лютеница. Браншовите сдружения работят и по патентоването на традиционни храни в европейския регистър. Такива са няколко луканки, както и български сирена.
.