Стрелба с халосни патрони по скъпите храни
Преди да си отвлечем вниманието с войната в Либия, земетресението и последвалите ядрени проблеми на Япония или пък драмата със заложниците в Сливен, постоянно повишаващите се цени на храните бяха фиксирани като проблем номер едно от различните проучвания на общественото мнение. И продължават да са. А зад димната завеса прозира неадекватното поведение на правителството. И по-точно неговата полярност и липса на единна позиция.
Не очакваме кабинетът да има магическо решение за озаптяването на цените. Но пък очакваме именно управляващите да имат най-ясна и пълна представа за корените на проблема и цялостната картина. Както и да я комуникират. Вместо това в правителството не само че няма единност - министри посочват пред медиите най-различни причини за поскъпването, а някои от тях като земеделския министър Мирослав Найденов дори си смениха мнението многократно, и то само за дни.
Това, от една страна, създава усещане на некомпетентност и хаос. От друга обаче, да фиксираш основната вина върху един субект - Кадафи (по Бойко Борисов), индийската средна класа, която иска да яде все повече (по Симеон Дянков), или производителите и търговците "спекуланти" (по Мирослав Найденов), може да създаде както опасно чувство за безпомощност, така и още по-опасни фалшиви очаквания в обществото, че има лесно решение. Дали причината е некомпетентност или опити за замазване на ситуацията по ръба на популизма и политическия пиар? От по-голямо значение е ефектът: Никакъв. В неделя тържищните цени на храните бяха на рекордни нива.
Вътрешни противоречия
Причините за ръста в цените на храните е глобален коктейл, в който водеща роля има поредицата от климатични проблеми, които унищожиха реколти в най-големите производители на зърнени култури в света. Другите съставки са поскъпването са петрола, борсовите спекулации, печатането на пари от водещите централни банки, както и устойчивите глобални тенденции - нарастващото население, производството на биогорива от зърнени култури, по-скъпите биохрани и т.н.
У нас има и чисто локални проблеми, които подхранват тенденцията. Според председателя на Съюза на търговците на храни Александър Йоцев България произвежда едва между 20 и 30% от храните си. "Ние сме нетен вносител и заедно с храната си внасяме всичките проблеми на света", казва той. Финансовият министър обаче е на съвсем друго мнение. Според Симеон Дянков ние сме нетни производители и износители на храни и в този смисъл поскъпването е дори добро за нас.
Най-разпространеното обяснение от кабинета на ГЕРБ е скъпият петрол, който пък оскъпява производствата. Незнайно защо обаче, тогава се взимат мерки с пряк ефект само върху крайното потребление на бензин от една компания, какъвто е случаят с договорката с "Лукойл".
Ако пък лидерът на ДСБ Иван Костов е прав и имаме проблем с цели монополизирани сектори, той съвсем няма да се реши с популистки опити да се налага нещо като таван на цените, както звучаха първоначалните намерения на Мирослав Найденов, преди под натиск да омекнат до уебсайт за мониторинг на ценообразуването.
Има ли решения
Донякъде. Генералният инструмент за борба с инфлацията е повишаване на лихвените проценти, тук не е добра идея поради простата причина, че България е във валутен борд. Не можем и по подобие на други държави да освободим количества зърно от държавния резерв, за да спаднат цените, защото такъв нямаме.
Някои държави осъзнават и че едно добро решение е да се стимулират допълнително фермерите с по-големи субсидии, с данъчни облекчения и т.н., за да постигнат по-големи и по-качествени добиви. А по-голяма печалба за тях в условия на високи цени означава и повече приходи в бюджета. Противно на тази логика обаче данъчната тежест за българските фермери расте, дори се обмисля да се намалят държавните помощи за зърнения сектор, защото той така или иначе реализирал "свръхпечалба".
Борбата с монополите пък се води от антимонополната комисия със секторни анализи, които отнемат месеци, а до санкции се стига с години закъснение.
И цялата тази неефективност не е учудваща. Добрите решения винаги са следствие от трезва и дълбока преценка на ситуацията, фиксиране на точните проблеми и политическа воля. Именно това в България липсва, а кабинетът се държи като нехомогенна сбирка от популистични единици, всяка със собствено виждане и всяка със собствените си некоординирани действия
Има ли решения
Донякъде. Генералният инструмент за борба с инфлацията е повишаване на лихвените проценти, тук не е добра идея поради простата причина, че България е във валутен борд. Не можем и по подобие на други държави да освободим количества зърно от държавния резерв, за да спаднат цените, защото такъв нямаме.
Някои държави осъзнават и че едно добро решение е да се стимулират допълнително фермерите с по-големи субсидии, с данъчни облекчения и т.н., за да постигнат по-големи и по-качествени добиви. А по-голяма печалба за тях в условия на високи цени означава и повече приходи в бюджета. Противно на тази логика обаче данъчната тежест за българските фермери расте, дори се обмисля да се намалят държавните помощи за зърнения сектор, защото той така или иначе реализирал "свръхпечалба".
Борбата с монополите пък се води от антимонополната комисия със секторни анализи, които отнемат месеци, а до санкции се стига с години закъснение.
И цялата тази неефективност не е учудваща. Добрите решения винаги са следствие от трезва и дълбока преценка на ситуацията, фиксиране на точните проблеми и политическа воля. Именно това в България липсва, а кабинетът се държи като нехомогенна сбирка от популистични единици, всяка със собствено виждане и всяка със собствените си некоординирани действия.
.