Защо усещаме кризата различно
Първите признаци, че българската икономика бавно започва да излиза от кризата, се усетиха още преди няколко месеца чрез данните на статистиката – ръст на износа, на брутния вътрешен продукт, на индустриалното производство...
Сега те се потвърждават и от социологията. Наскоро проведени две проучвания на Институт "Отворено общество" показват, че над половината от мениджърите на големите български компании са оптимисти за развитието на през тази година, както и за състоянието на управляваните от тях дружества. В същото време гражданите продължават да очакват по-скоро негативни новини.
Ролята на държавата е по-скоро негативна. Вместо да омекоти ефектите от рецесията, правителството ги е изострило - заради липсата на реформи, които да подобрят работата на институциите и заради погрешната политика на задържане на плащанията към частния сектор.
Как да четем данните
"Все още няма трайни сигнали за възстановяване на икономиката, затова и очакванията на бизнеса и хората са разнопосочни. Външното търсене се възстановява, а оттам и експортно-ориентираните компании. За хората обаче по-важни са показателите за доход и безработица. А заетостта продължава да спада", обяснява икономистът Димитър Чобанов.
Подобно е и обяснението за разнопосочните отговори на компаниите по сектори – просто те се намират в различен цикъл на кризата. "Тези, които зависят от външното търсене, бяха ударени първи и тяхното състояние вече се подобрява. Отраслите, които бяха насочени основно към вътрешния пазар обаче, бяха засегнати от кризата по-късно и логично ще излязат по-бавно от нея", допълва Георги Ангелов от "Отворено общество".
Икономистите все пак правят уговорката, че всички икономически индикатори – от износ до заетост, трябва да са положителни, за да може да се твърди, че възстановяването е сигурно. А то все пак зависи както от развитието на събитията в Европа и Близкия изток, така и от управленските решения на кабинета.
Кои са най-големите проблеми
Почти всички компании посочват като проблем междуфирмената задлъжнялост. Според Светла Костадинова от Института за пазарна икономика това показва колко неефективна е съдебната система: ако процедурата по фалит е по-малко мудна, този проблем щеше да е решен. Фирмите посочват като затруднение и забавените плащания от държавата и общините към частния сектор. Което пък показва, че вместо да противодейства на кризата, правителството само е изострило ефектите й.
"Знак за политиците е широката подкрепа на въвеждането на еврото и валутния борд от страна на бизнеса", твърди още Костадинова. Според икономистите обаче недостатъчно добрата комуникация на политиците за ползите от единната европейска валута оказва влияние върху мнението на хората по този въпрос.
"Всички щяха да са оптимисти, ако правителството беше направило реформите, които обеща в началото на мандата си – данъчна, бюджетна, институционална, пенсионна", допълва картината Георги Ангелов. Икономическата логика е, че когато финансите на държавата са под контрол, а администрацията работи в полза на хората и бизнеса, държавата е много по-привлекателна за инвеститорите. Ползите от вливането на свеж капитал са за всички - печалбите растат, а с тях и доходите на населението.
.