Поправка, внесена от ГЕРБ, ще скрие фирмените дела за граждани и журналисти*
Публичен прил.
1. Достъпен за обществото, за публиката.
2. Който става явно, пред хората.
Български тълковен речник, 2004
Управляващата партия ГЕРБ е на път да въведе още едно значение на "публичен": "нещо, което е достъпно само за юристи".
Законопроект, внесен между първо и второ четене от варненския депутат Емил Радев, ограничава драстично публичността на Търговския регистър, като забранява достъпа на граждани и журналисти до документите във фирмените дела. Това не се отнася само до няколко привилегировани групи - съдиите, прокурорите, следователите, МВР, нотариусите, синдиците, адвокатите, съдебните изпълнители и юрисконсултите.
Тази силно ретроградна идея, която посяга на конституционни права на гражданите, е прокарана с иначе благородното намерение да се пресекат злоупотребите с лични данни. Според депутата от ГЕРБ с промените ще се прекратят кражбите на фирми, които най-често се извършват, като се фалшифицират протоколи от общи събрания.
До съвсем скоро управляващите обсъждаха далеч по-приемлив вариант за справяне с проблема - да се въведе задължителна регистрация за хората, които влизат в Търговския регистър. Така всеки, който ползва информация, ще оставя документална следа. На същия принцип работят в момента няколко публични регистъра, като Имотният и Регистърът на обществените поръчки.
Според Емил Радев обаче този вариант е неприложим към Търговския регистър, тъй като трябва да се инвестират "едни много милиони" в покупка на нов софтуер и хардуер. "Така или иначе перфектно не може да го направим. Хубаво беше да бъде само с регистрация, но това означава много милиони, които трябва да се хвърлят за инвестиции в тази система", заяви той (интервюто с него четете тук).
Защо да е лесно, като може да е трудно
В момента чрез Търговския регистър можете да получите достъп до всички важни документи на една фирма - протоколи от общи събрания, решения на управителни органи, договори за продажба на дялове, апорти на имоти в капитала, одиторски доклади и т.н. Всички те ще бъдат скрити за широката общественост, ако поправката "Емил Радев" мине през пленарна зала.
Видими ще бъдат само вписаните обстоятелства - името на фирмата, предмета на дейност, адреса, съдружниците (акционерите), управителните органи, както и задължителните за обявяване актове като счетоводен баланс, годишен финансов отчет, съдебни решения, покани за общи събрания. Към тях се предвижда да бъдат добавени уставът и дружественият договор на ООД-тата.
Ако сте едноличен търговец и искате да проверите нещо важно за ваш контрагент, ще трябва да платите на адвокат, който да бръкне в Търговския регистър и да извади документите, които ви интересуват. Същото се отнася за всички останали, които не попадат в списъка от богоизбрани с разрешен достъп до фирмените досиета. "Ще се скрият точно тези данни, които гарантират прозрачността на търговския оборот. Тази поправка на практика обезсмисля Търговския регистър", коментира пред "Капитал" източник от Агенцията по вписвания, пожелал анонимност.
Срещу предложението вече се обявиха депутати от опозицията, сред които е и Мартин Димитров, лидер на "Синята коалиция". Дори в редиците на ГЕРБ има депутати, които не са напълно убедени, че трябва да се подкрепи предложението на колегата им Радев. "По принцип в момента има две идеи - едната е да се влиза с регистриран достъп, което означава, че този, който разглежда съответното търговско дело, ще оставя следа. Другият вариант е делото да бъде достъпно само за хора, които по своята професия или необходимост имат причина да го търсят", коментира Юлиана Колева, депутат от ГЕРБ.
"Аз лично съм привърженик на мекия вариант, но бяха представени доста драстични случаи на недобросъвестно използване на лични данни. Склонна съм да мисля, че има резон в тази посока, защото тези документи съдържат прекалено много лични данни. В договорите за управление даже ги има и заплатите на мениджърите", добави тя.
Измамите няма да спрат
Ако законодателят е загрижен за личните данни, логично е да поиска скриване на част от тях (като домашни адреси, номера на лични карти, образци на подписи). Подобна стъпка обаче е изключително трудна както от правна, така и от технологична гледна точка. Подаваните по интернет документи в Търговския регистър се удостоверяват с електронен подпис от длъжностните лица. Заличаването на данни в тях е по същество манипулиране на оригиналните документи, обясниха експерти. Вносителят Емил Радев също призна, че тази идея е била отхвърлена заради трудностите по прилагането й. "За да скрием личните данни, трябва да направим промени в огромна част от законодателството", обясни той. Затова, вместо да скрият личните данни, депутатите решават да скрият направо целите документи.
Съмнително е дали това реши проблема с кражбите на фирми и злоупотребите с лични данни. Криминалните групи, които се занимават с подобен род измами, разполагат с достатъчно ресурси, ползват армии от адвокати и юрисконсулти, които ще продължат да имат пълен достъп до фирмените дела. Предвидените затруднения под формата на регистрация и изваждане на цифрови сертификати ще бъдат дребна преграда пред престъпниците. Проблемът ще е изцяло за гражданите и журналистите, чийто достъп до документите в регистъра ще бъде отрязан.
По подобен начин се провали опитът да се пресекат телефонните измами. От МВР смятаха, че причината за бума на тези измами е свободният достъп до SIM карти. На мобилните оператори беше наредено да събират лични данни от купувачите на предплатени разговори, но това не прекрати измамите. Скорошно разследване на bTV показа, че вече има развит черен пазар на SIM карти, вписани на името на подставени лица.
Засекретяването на Търговския регистър ще стимулира също черния пазар на лични данни. На това мнение са и повечето от читателите на "Капитал". В анкета, проведена през седмицата на сайта на вестника, близо 76% от тях смятат, че ограничението на достъпа до фирмените дела няма да реши проблема с личните данни, но ще създаде редица други. Само 9% смятат, че скриването на документите е "необходима стъпка, за да се реши проблемът със злоупотребата с лични данни".
Гасете лампите
Законопроектът за Търговския регистър е показателен за преобръщането на ценностите в управляващата ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов дойде на власт с обещания за пълна прозрачност и откритост в управлението. Една от най-положителните стъпки на новия кабинет беше разсекретяването на стенограмите от заседанията на Министерския съвет. Благодарение на т.нар. система PRIS (система за правна информация на Министерския съвет) хората и журналистите могат да видят от първа ръка какво си говорят министрите, когато се разпореждат с парите от данъци.
Година и половина по-късно публичността вече пречи на управляващите. Има символика в това, че преобръщането на позицията на ГЕРБ към достъпа до информация започна именно от Търговския регистър.
Регистърът е едно от най-ценните достижения на бизнеса и е пример за успешно реализиран проект по стратегията за електронно правителство. От пускането му през 2008 г. досега е облекчил многократно работата на фирмите, тъй като спестява време, пари и нерви на търговците по регистрация и вписвания на обстоятелства, свързани с дейността на фирмите. Вместо да помислят как да оправят проблемите в работата на регистъра, управляващите пробват да стъжнят още повече живота на хората, които го ползват.
По този начин се потъпква 100-годишна традиция на публичност на фирмените дела, които винаги са били свободно достъпни за гражданите. "Търговските регистри са публични и всеки може да ги разглежда и да вземе от тях прост или заверен препис", гласи Търговският закон от 1897 г. Драстичното стесняване на кръга на правоимащите е в разрез и със законови норми. "Този текст е противоконституционен и ние ще търсим начини за сезиране на Конституционния съд, коментира Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация".
Публичността на регистъра изпълнява и важна обществена функция. Благодарение на свободния достъп до фирмените дела могат да се правят задълбочени журналистически разследвания. Зесекретяването на фирмените досиета ще попречи на медиите и неправителствените организации да проследяват връзките между политиците и бизнеса. Което може би е целта.
*Оригинално заглавие: Публичен, но не свободен
.