Ангелина Милева, зам.-председател на Комисията за защита на конкуренцията: Има все повече жалби за нелоялна конкуренция
Преди седмица Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се усъмни за картелно споразумение между представителите на големите търговски вериги магазини. Даде им срок от два месеца, за да предложат план, с който да отърват глобите и да бъде възстановена конкуренцията на пазара. Практиката показва, че производствата за картелни споразумения отнемат от година и половина до две години. Наложените глоби са минимални, до 1% от оборота на компаниите за предходната година, на базата на позволеното от закона 10 на сто. За начина, по който КЗК се справя с разследванията си и проблемите в конкуренцията, разговаряме със зам.-председателя й Ангелина Милева.
Г-жо Милева, защо преди седмица търговските вериги не бяха санкционирани за картел, а им беше позволено да коригират поведението си?
- КЗК не им е позволявала подобно нещо. Възможността за това произтича от новите процесуални правила, разписани в закона. Когато комисията проучва по-тежки нарушения като забранени споразумения, съгласувани практики или злоупотреба с господстващо положение и възникнат основателни съмнения за тях, тя е длъжна преди постановяването на окончателно решение да предяви на страните своето становище за наличието на увреждащо конкуренцията поведение.
Целта е да им дадем възможност да се защитят, като направят насрещни възражения и представят допълнителни доказателства. Възможно е също, вместо да оспорват аргументите на КЗК, предприятията да предложат изпълнението на определени мерки, с които да отстранят нарушението и да възстановят нормалната пазарна среда. Това не предопределя изхода от производството, то е задължителен етап както при приключване на последното чрез налагане на имуществена санкция, така и при прекратяването му чрез поемане на ангажименти от страните за коригиране на констатираното незаконосъобразно поведение.
Какво ще стане, ако те не се съобразят с препоръките на КЗК?
- По закон това може да доведе до възобновяване на прекратеното производство. След това има два варианта - или да не се установи нарушение, или да се наложи санкция. Отделно от това неспазването на поетите ангажименти представлява и самостоятелно административно нарушение - неизпълнение на решение на КЗК.
Прави впечатление, че КЗК винаги налага много по-ниски от разрешените по закон глоби, защо санкционирате нарушителите с под 1% от оборота им за изминалата година, когато санкциите ви могат да достигат до 10 на сто?
- Десет процента е твърде висока санкция и би трябвало да се налага за изключително тежки форми на нарушения - картел или господстващо положение, както и да е засегнат целият национален пазар и да има тежък ефект върху потребителите или върху конкурентите. Вземаме предвид редица обстоятелства, като например нарушителят да не бъде отстранен от пазара чрез една прекомерна санкция, а да му бъде дадена възможност да остане на него, но да коригира поведението си.
Ако говорим за предприятията с господстващо положение като дружества с по-значителни икономически възможности, целта ни с една такава санкция е не да ограничим пазарното им присъствие, а да ги мотивираме да се развиват като конкуренти чрез разрешени пазарни средства.
Защо глобите за картелни споразумения обикновено се намаляват от съда?
- Когато намалява глобите, Върховният административен съд изхожда от икономическата криза и финансовото състояние на съответния нарушител. Санкциите трябва да имат превантивен ефект, без да затрудняват дейността на дружествата.
Има ли сектори, в които има повече жалби по отношение на конкуренцията, и от какво се оплакват компаниите най-често?
- Традиционно повече жалби има в сектора на енергетиката, както и при електронните съобщителни услуги – интернет, гласови и други електронни услуги. Много са казусите за нелоялна конкуренция в тази връзка, както и срещу монополисти, предоставящи енергийни услуги.
Зачестяват ли случаите, когато компаниите си признават нарушението и се споразумяват да коригират поведението си?
- От началото на миналата година започнахме активно да прилагаме тези правомощия. Те бяха въведени още в края на 2008 г., но тъй като проучванията на комисията в сферата на антитръста продължават по-дълго, реално се получи така, че започнахме да ги прилагаме от миналата година. Действително има доста случаи, когато страните отправят искания за одобряване на ангажименти, което косвено представлява признание за нарушение на нормалната конкуренция.
Това, че до комисията е отправено предложение за поемане на задължения, не означава, че ние във всички случаи одобряваме подобни искания. Всеки подобен казус подлежи на много щателна оценка – дали предлаганото решение от фирмата е подходящо и отговаря на проблема, който сме констатирали, и дали ще възстанови нещата така, както би трябвало да изглеждат на пазара според комисията.
Как реагират дружествата, които са се оплакали от нарушаване на конкуренцията, а виждат, че на нарушителите им се разминават санкциите?
- В много случаи са на противоположна позиция. За тях санкцията е най-силно мотивиращото средство, поради което ни се налага да бъдем наистина много внимателни, когато преценяваме подобни предложения. Има и случаи, когато се получава истински диалог и първоначално предложените от нарушителя ангажименти се доразвиват от засегнатата страна, така че да удовлетворяват и двете страни.
На какъв принцип се самосезира комисията, прави впечатление, че много от производствата започват след публикации в медиите?
- Въз основа на информация в медиите, които много внимателно следим, както и след сигнали от различни предприятия в страната. Дори когато се позоваваме на публикации, започваме с предварително проучване, а не директно с образуване на производство. Информацията трябва да бъде проверена или поне да съберем минимум доказателства, които да показват, че е много вероятно да се е случило точно така, както се твърди в публикациите или в сигналите до нас.
Това е извън официалната ни дейност. Всички експерти са ангажирани в наблюдаването на определени стопански сфери на дейност и когато се събере необходимото количество информация, която да бъде достатъчно надеждна, се преценява дали има основания за производство. Обикновено медиите маркират някакъв проблем, който може да бъде в сферата на правомощията ни, но това трябва да бъде проверено.
Отчитате ли увеличение на жалбите по отношение на конкуренцията през последните години?
- Мога да кажа да. Като цяло броят на производствата постоянно нараства, като наред с това се усложняват казусите, с които ни сезират. Това се дължи отчасти и на икономическата криза, която ожесточава отношенията между конкурентите. Отрицателна тенденция е, че все по-често фирмите прибягват до нерегламентирани способи, за да извлекат някакви предимства за себе си. Стремим се максимално да концентрираме усилията си, за да не допускаме подобна практика.
Една от най-критикуваните области от ЕС са обществените поръчки. Как оценявате тяхното провеждане като орган, пред който се обжалват?
- Действително в много случаи са налице нарушения на процедурите, като същевременно констатираме, че има възложители, които не са достатъчно наясно с нормативната уредба и допускат нарушение поради непознаване на закона. Мисля, че с последните промени в ЗОП се създават допълнителни гаранции за това да се осуети провеждането на незаконни процедури, като се възпрепятства възможността те да бъдат финализирани, докато КЗК не приключи проверката си и не се произнесе.
По наша справка има увеличение на броя на жалбите след въвеждането на правилото за блокиране развитието на процедурите. Също така има много случаи, в които възложителите се възползват от новата си възможност в закона да поискат предварително изпълнение на решенията си за класиране, но обикновено оставяме подобни искания без уважение. Добре е, когато можем на спокойствие да проучим съответната поръчка и да бъде отложено нейното възлагане до произнасянето на КЗК.
Достатъчно добре ли е обезпечена нормативната уредба в сферата на обществените поръчки, защото се говори за нов закон?
- От процедурна гледна точка може да се подобри уведомяването на възложителите за случаите на подаване на жалби срещу техни решения. Възложителите не са наясно дали в периода на обжалване на техните решения има подадена жалба в комисията. По закон уведомяването е задължение на жалбоподателя, но за съжаление то невинаги се спазва.
Имахме няколко казуса, в които възложителят е сключил договор, без да знае, че срещу негово решение има подадена жалба в КЗК в законовия срок. Нашата позиция е, че в такъв случай сключването на договор не би трябвало да влече отговорност за възложителя и той не трябва да бъде санкциониран.
.