Пазарът на лекарства порасна с 9%*
Всяко мърдане нагоре на някой сектор напоследък се брои за позитивен сигнал за измъкване от кризата. Но има едно изключение - фармацевтичният пазар. Първо, той е от групата на имунизираните от кризата и ръстът не е показателен. И второ - може да е сигнал, че хората стават все по-болни.
Има и друг негативен нюанс - пациентите са си купили сами 66% от необходимите им медикаменти, докато здравната каса, болниците и здравното министерство са успели да платят едва 34% от нужните хапчета, като този дял е спаднал с 1 процентен пункт спрямо предната година. С това България печели първото място в ЕС по най-малко покритие на необходимостта от лечение от държавата. В останалите европейски страни средният процент е 85%, и то в полза на публичните фондове. На този фон ръстът на пазара от 9% не е особено радващ за крайните клиенти и е просто срамен за държавата. За едните това означава 1.2 млрд. лв. от джоба, а за държавата – невъзможност да покрие преките нужди на болните граждани.
Защо расте
През миналата година за първи път разходите за медикаменти и хранителни добавки прехвърлиха 2 млрд. лв. (виж таблиците) по данни на IMS Health. Иначе сектора е сред малкото, които бележат за поредна година отчетлив ръст нагоре. При това цените на медикаментите не се увеличават, а по-скоро намаляват заради голямата конкуренция между фармацевтичните компании. Положителни са очакванията и за 2011 г.
Според регионалния мениджър на IMS Health Кунчо Трифонов причините за ръста на пазара са, че достъпът до медикаменти, плащани от здравната каса, е улеснен, а личните лекари имат повече права да изписват лекарства. Освен това той смята, че заради най-ниската цена на лекарствата в ЕС има зараждащ се паралелен експорт на медикаменти – процес, който тепърва трябва да се изследва, тъй като IMS не разполага с данни за износа. Според него увеличените продажби на някои лекарства с рецепта биха могли да означават износ или пък фалшив експорт и продажба без ДДС в някои аптеки.
Лидерите на пазара
За поредна година няма разместване в топ 10 на най-големите производители на лекарства. Лидер на пазара продължава да е генеричната "Актавис", която беше на фалиралия исландски бизнесмен Тор Бьорлгофсон, а в момента е под контрола на основния си кредитор - Deutsche Bank. През 2010 г. фармацевтичната компания бележи ръст от 4% при продажбите в стойност, което според Трифонов се дължи на голямото портфолио на компанията, новите продукти и активния маркетинг. "Актавис" предлага най-много лекарства на пазара – 320, а през миналата година е въвела 19 нови продукта. Четири от топ 10 от медикаментите по продажби в брой опаковки са на компанията.
На второ място са швейцарският концерн Roche с 30% ръст в стойност. Те имат тясна специализация в онкологията и три от лекарствата им за рак са в топ 10 на най-продаваните медикаменти по стойност. Ръстът на компанията беше подпомогнат и от държавните поръчки за противогрипно лекарство. "Липсата на нови продукти, загубата на патенти и навлизането на генерика на мястото на техни продукти не позволиха на Sanofi-Aventis и Novartis да отбележат съществен ръст", казва Трифонов.
Най-голям е ръстът в стойност при GlaxoSmithKline, който се дължи на увеличените продажби на продукт за астма, заедно с нарасналите държавни поръчки за противогрипен медикамент и покупките на ваксини за имунизационния календар. При Glaxo, както и при AstraZeneca са най-забележимите увеличения на продажбите на препарати с рецепта в стойност. AstraZeneca бележи увеличение от 298%, с което е пазарен лидер, а Glaxo – със 78% и съответно заема второ място. И в двата случая става въпрос за продукти за лечение на астма. През миналата година двете терапии получиха пълно покритие от касата, докато преди се доплащаха от пациентите. "Това отпуши консумацията и премахна ценовата бариера пред пациентите за тези скъпи оригинални медикаменти", коментира Трифонов.
Другата компания със забележителен ръст е Bayer, като това се дължи почти изключително на двуцифрения ръст в продажбите на аспирин протект.
"Софарма" традиционно държи най-големите продажби на лекарство без рецепта по брой опаковки – това е аналгин. "Тъй като компанията има голямо болнично портфолио, а клиниките купуват малко на брой медикаменти и не плащат редовно, ръстът й през миналата година страда", коментира Трифонов. Всъщност основният пазар на "Софарма" е в чужбина (70% от продажбите) и за разлика от българския експортът расте с 20%, което е много добро постижение за българска компания.
Три на върха
През миналата година за разлика от производителите има съществено разместване при най-големите търговци на едро с лекарства. Основният пазар вече се дели между трима, а не между четирима, както беше преди. Отново лидер на доставките на лекарства за аптеките през 2010 г. е "Либра", собственост на германската Phoenix, следвана от "Стинг" и "Софарма трейдинг".
Четвъртият най-голям - "Хигия", беше купен от частно лице, а впоследствие от верига аптеки "Марешки". След това пазарният й дял рязко намаля с 8% пункта и вече е около 13%, което пък покрива доставките предимно за собствените аптеки и на обектите, с които "Хигия" е работила и й дължат пари.
Делът на дружеството от своя страна се преразпределя между трите останали големи. Както и досега, първите пет дистрибутора обслужват над 83% от лекарствения пазар. Доходността на дистрибуторите продължава да е крайно ниска и повечето от тях работят на загуба заради ниските надценки, свръхобслужването на аптеките и огромните им вземания от болниците. От миналата година има и допълнителен проблем - касата започна да бави плащанията към аптеките.
Черните каси на аптеките
Сивият сектор при аптеките, а вероятно и при някои от техните доставчици, не нараства, но съпротивата срещу него от става все по-силна, вероятно заради изтънелите печалби на конкурентите "на светло". Броят на аптеките дори постепенно намалява до 3925, а средногодишният оборот в един обект достига 408 хил. лв. Това би било добър знак, ако нямаше аптеки с приходи от няколко милиона и огромното количество такива, които са с минимални продажби. На практика 30% от аптеките или 1200 обекта продават лекарства за около 220 лева на ден, ако се приеме, че работят без почивни дни. От тях по данни на асоциацията на собствениците на аптеки около 500 обекта са с оборот под 50 лв. на ден.
Това означава, че 1/3 от аптеките са с маргинално значение за снабдяването с лекарства и оцеляват на ръба. Става въпрос за малки обекти в крайни квартали и малки населени места и/или за криене на оборот.
В началото на тази година работодателите поискаха, а Националната агенция за приходите се съгласи, максимално скоро да върже касовите апарати на аптеките по начин, подобен на бензиностанциите. Според изказвания на представители на секторааптеките крият от данък печалба и ДДС минимум 50 млн. лв. годишно, отделно от това не се плащат осигуровки или фармацевтите се осигуряват на минимални работни заплати, които са далеч от реалните за бранша.
Макар че големият оборот на аптеките се дължи предимно на "белите" в сектора, техният глас не тежи. И през тази година съществуването на вериги аптеки не беше разрешено. Явно засега свободната конкуренция и изсветляването още не са важни за управляващите.
*Оригинално заглавие: "Няма нищо по-хубаво от лошото време"
.