Хляб за зрелища: Идеите за натискането на цените надолу са антипазарни или популистки
Още по темата
Хлебопроизводители: Предизборно натискат цените
Проверки от данъчни, заплахи за сезиране на Комисията за защита на конкуренцията и идеи за регулиране на цени чрез държавен стратегически резерв... По веригата зърно-брашно-хляб напоследък се случват интересни неща. След като хлебопроизводителите дадоха заявка за 20% увеличение на цената на продукцията си, отвсякъде заваляха съмнения, предложения и обвинения, някои от които са невъзможни и опасни и за пазара, и за потребителите.До голяма степен ръстът на цените се дължи на обективни причини: още от лятото на тази година имаше индикации, че хлебната пшеница и фуражите ще поскъпват заради сушата в Русия и Украйна. А и в световен мащаб котировките на всички борсови стоки тръгнаха нагоре. Ръстът на българския пазар на зърно не закъсня.
Темата с цената на хляба обаче е чувствителна за обществото - това е основен хранителен продукт за българина. А политиците традиционно обичат да докосват тази тънка струна. В крайна сметка, който говори, че хлябът трябва да е евтин, печели избиратели. Тази година е изборна и не е изненада, че сценарият се повтаря. Земеделският министър Мирослав Найденов заговори за картел между хлебопроизводителите, въпреки че официални доказателства за това няма. А от "Синята коалиция" предложиха със закон държавата да може да осъществява пряка намеса на пазара на зърно (който, забележете, е изцяло частен) чрез държавния резерв.
In the beginning
Заради лошите климатични условия и ниските добиви от зърно през 2010 г. пшеницата в световен мащаб поскъпна. От юни досега цената й на борсата в Чикаго е нараснала двойно, като в момента доставката през март струва над 8.6 долара за бушел (27 кг).
Черноморският басейн, в който заедно с големите производители като Русия и Украйна попада и България, не е извън тази тенденция. Даже напротив. Лошата реколта спря износа от Русия и Украйна. А Казахстан (друг голям производител на зърно) предложи стока с ниско качество. Всичко това направи българската пшеница атрактивна и търсена. Тя обаче е предпочитана и от българските производители - вносът на пшеница през последните години е пренебрежимо малък като дял от общото потребление на зърнената култура. По-голямата част от общо произведеното в страната количество (3.9 млн. тона хлебна пшеница и фуражи)обаче вече е изчерпано, показват данните на земеделското министерство.
"В края на миналата година за производство на хляб, фуражи или експорт вече сме изразходвали около 2.6 млн. тона зърно. Ако темпът на потребление е като в първите шест месеца на годината, това означава, че за следващите шест месеца ще има до 700 хил. тона дефицит", обясни Радославов Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Това няма да е фатално, защото цените, при които България може да купува от други европейски държави, няма да са драстично по-високи.
А и българската пшеница е поскъпнала. Така, ако средната стартова цена на българския пазар през юли за тази култура от новата реколта е 249 лв. на тон, през януари тя вече е с 62% по-висока по данни на Министерството на земеделието и храните. Производители разказват, че сега средната цена е около 350 лв., но сделки са се сключвали и за 450 лв., а в Турция българското зърно се продава дори за 611 лв. за тон. Повишение има и на европейските пазари. При стартова цена за юли от 165 евро за тон към края на януари цената достига 274 евро на тон. Това е увеличение с 61%.
Неминуемо всички тези движения в стойността на пшеницата се отразиха върху цената на хляба. Още повече че зърното формира около 60% от стойността му.
Верига с популизъм накрая
В София от началото на февруари хлябът се продава с 20 ст. по-скъпо, като стига до 1.4 лв. за кг. Според Георги Попов, председател на Асоциация на хлебопроизводителите и сладкарите, предстоят още няколко увеличения. Аргументите - очаквания за бъдещо нарастване на цените на суровините.
"В момента купуваме брашно за 820-830 лв. за тон, а ако цената на хлебната пшеница достигне 500 лв. за тон, брашното ще стане 1000 лв. за тон", обяснява Попов. Това няма как да не се отрази и върху хляба.
Всяка промяна в цената се изживява трудно от бранша, защото цените се сменят понякога с дни, а пускането на по-скъп продукт отнема поне един месец. Причината е, че изискването на търговските вериги за актуализация на цената е това да става със заявка месец напред. Така производителите работят на загуба, а единствените разходи, от които могат да спестят, са тези за труд.
Когато обаче хлебарите заговориха за 20% увеличение на своята продукция, земеделският министър Мирослав Найденов обясни, че според негови изчисления поскъпването не може да бъде повече от няколко процента и държавата трябва да покаже, че я има и че освен министър, той е и потребител. Преди седмица пък Найденов изрази предположение, че има картел между хлебопроизводителите. И дори съобщи, че КЗК се е самосезирала. Нейният председател Петко Николов обаче заяви, че такова производство не е започнало, а само наблюдават пазара.
Тънкостите на резерва
От "Синята коалиция" също излязоха със свое предложение за усмиряване на цената на хляба. В края на януари депутатите Иван Костов и Михаил Михайлов внесоха предложения за промени в Закона за съхранение и търговия със зърно. Те целят пазарът да бъде стабилизиран чрез създаване на запас от зърно, който да се ползва в ситуации, близки до настоящата. Този стратегически резерв трябва да има 300 хил. тона пшеница и 250 хил. тона фуражна пшеница. В мотивите към законопроекта е посочено, че повишението на цените на зърното, брашното и хляба провокират "трудно контролируема инфлация на стоките от първа необходимост".
Държавен резерв със зърно съществува и в момента, но той може да бъде използван само в случаи на война или извънредно положение. "Зърното от резерва не участва пряко в зърнения баланс на страната. Освен това законът забранява Агенцията за държавния резерв и военновременните запаси да участва на пазара като освобождава количества, чрез което да влияе на цените", обяснява Гълъб Донев, зам.-председател на Агенция държавен резерв и военновременни запаси. Все пак производители твърдят, че често се е случвало това правило да бъде заобикаляно чрез обновяване на количествата в резерва. Ако държавата иска да намали цените може да пусне част от зърното на пазара. Редно е и Държавната агенция да изкупува зърно чрез търгове, когато цените са най-ниски, за да влияе минимално върху нарастването им. По думите на производители сега обаче не се работи така и най-често обновяване се прави през зимата, когато цените са най-високи.
От предложенията на "Синята коалиция" личи, че идеята е практиката чрез обновяването на резерва да се влияе на пазара на зърно да стане законна. Такъв стратегически резерв от пшеница е съществувал до 2005 г. и се е освобождавал с решение на Министерския съвет, каквато е идеята и в момента.
Законопроектът е входиран в Комисията по земеделие и гори на Народното събраниеи в момента се съгласува с Министерството на земеделието и храните. В отговор до "Капитал" оттам обясниха, че този механизъм противоречи на Общата селскостопанска политика на ЕС и на действащия принцип на свободно движение на стоки. "За използване на лостове за регулация на цените отделна държава членка не може да приложи сама каквато и да било защитна мярка. Комисията трябва да е определила такава", посочват от МЗХ. България няма правна възможност самостоятелно да предприеме каквито и да било действия в тази посока. Основният пазарен механизъм, който се прилага в ЕС с цел стабилизиране пазара на зърнени култури, е интервенцията. Тя се прави само чрез интервенционният резерв (различен от държавния), и то само след разрешение от ЕК.
Не разчитайте и на интервенции
"Интервенционната цена е механизъм на ЕС, който гарантира минималните доходи на земеделските производители, ако цените на пазара са ниски. Тоест те могат да изберат на кого да продадат зърното си - на търговци или на Интервенционната агенция", пояснява Михаил Захариев от сектор "Полски култури" в Държавен фонд "Земеделие". По негови данни през 2009 г. Интервенционната агенция в България е изкупила малко над 3 хил. тона обикновена пшеница на стойност 850 хил. лв. През миналата година са изкупени 42 хил. тона за 11.2 млн. лв. За 2010 г. определената от ЕС базова интервенционна цена (обикновено тя не се надвишава) е била 101 евро. Има корекционна цена за качество, тоест по-хубавата пшеница може да бъде купува и за 104 евро за тон. Освобождаването на резерви от агенцията обаче става с решение на ЕК и се осъществява чрез провеждане на търгове за продажба. Нито една държава членка не може да решава индивидуално дали да продава или не. А разходването на този интервенционен резерв обикновено става по определени правила, част от него например е за страни от третия свят.
А и пазарната ситуация в света е такава, че скоро няма да се наложи агенцията да спасява от ниска цена на зърното. Прогнозата и за близките години обаче е, че не само цените на пшеницата, но на всички храни ще продължат да нарастват. Което може да даде хляб за още зрелища. И за да не се стигне до ексцесии като в Египет, свиквайте - хлябът скоро няма да поевтинее.
.