Американски икономист предупреди за "хранителен балон" в света
Храните са се превърнали в слабото звено във функционирането на човешката цивилизация. Това е мнението на американския икономист и популярен активист Лестър Браун, един от основателите на влиятелния институт Worldwatch. Само една лоша реколта дели световния пазар на храни от хаоса, казва той в интервю за вестник "Гардиън". Според Браун светът е стигнал до ситуация на "хранителен балон", който може да се спука всеки момент.
Причината за това е, че храните в света се произвеждат чрез неустойчиво използване на ключовия за това ресурс – водата. Като най-очевиден пример Браун посочва Саудитска Арабия, където предстоящото изчерпване на един от основните подземни водоизточници става причина страната да стигне от производство, покриващо напълно вътрешните й нужди от зърно допреди няколко години, до нулева реколта през 2012 г.
Браун цитира данни на института Earth Policy, според които 175 милиона души в Китай и 130 милиона в Индия се изхранват със земеделска продукция, отгледана с неустойчиво използвани водни запаси. Половината свят живее в страни, в които водните ресурси намаляват. Ако прибавим към това растящото търсене на храни от увеличаващото се население на земята, растящото потребление и производството на биогорива, вече можем да видим как се оформя балонът, обяснява Лестър Браун.
Така наречената треска за земя, при която държави и корпорации изкупуват земеделски земи в Африка, е още един признак за това, както и активизирането на спекулациите на световните хранителни пазари.
А как ще се спука балонът? Браун е на мнение, че една особено лоша реколта може да се окаже "карфицата", която да направи това.
Световните зърнени резерви са на незапомнено ниски нива – от четирите най-големи производителки единствено Индия има достатъчно добри запаси. Другите - САЩ, Китай и Русия, не могат да се похвалят със същото.
Реколтата през 2010 г. в Русия беше опустошена от екстремните жеги – 40% от обичайно произвежданите 100 милиона тона зърно бяха изгубени в пожари или загинаха от сушата. Прогнозите са този тип явления да зачестяват с глобалното затопляне. Още едно голямо бедствие в голям зърнопроизводителен район може да взриви хранителните пазари, предсказва Браун. Тогава държавите може да забранят износа, цените да скочат още и петролът да започне да се разменя срещу храна.
Прогнозата, че проблемите с водата ще бъдат първото сериозно последствие от климатичните промени и неустойчивата глобална консумация на ресурси, не е нова. Браун напомня обаче, че макар човек да се нуждае от около 4 литра вода дневно, всеки от нас всъщност консумира около 2 литра всеки ден чрез храната си.
Ако Лестър Браун е прав в анализите си, балонът с цените на храните може да има поне един положителен страничен ефект, пише "Гардиън". Повечето хора не се чувстват директно загрижени за нарастващите нива на СО2 в атмосферата. Това е нещо твърде абстрактно – не може да се види или докосне. Но всички разбират покачващите се цени на храните и те са сред най-чувствителните политически въпроси. Може би храната ще бъде достатъчно убедителен аргумент, който да подтикне света към трансформация в посока устойчива икономика.
.