Анелия Андреева: Държавният контрол за диоксини не е пълен
"Компетентните държавни структури следят показателите, които имат капацитет да изследват, а останалите елегантно подминават", казва началникът на отдел "Потребителски стоки" в "SGS България"
Какво представляват диокисините и какви са опасностите от тях?
- Диоксините са група от химически и структурно сродни конгенери, включваща 75 полихлорирани дибензодиоксини и 135 полихлорирани дибензофурани, като 17 от тях са с токсикологично значение. Токсичността се свързва с количеството, натрупано в тялото през целия живот на човек. Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира 2, 3, 7, 8 тетра-хлор дибензо-р-диоксин (TCDD), най-токсичният от всички конгенери, като канцероген от група 1 - т.е. доказан канцероген за хората. По аналогия другите диоксини също се разглеждат като канцерогени. Експозицията на диоксини се свързва и с други неблагоприятни ефекти при хората: увреждания на кожата; дисфункция на мастните жлези на ръба на клепача; заболяване на периферната нервна система; развиващ се дефицит, кашляне и други симптоми на раздразнение на дихателната система.
По какъв начин диоксините могат да попаднат в човешкия организъм?
- Диоксините са странични продукти на редица дейности на човека. Отделят се при непълно изгаряне на индустриални и комунални отпадъци (например, всички материали, за чието производство са необходими пластмаси, смоли и избелващи средства), при преработване и пречистване (топене) на метали, при горене на дърва, въглища, бензин, газ. Те могат да са резултат и от избелване на дървесинната каша, използвана при производството на хартия, както и от производство на някои хербициди, пестициди и хлор. Трафикът, горските пожари и изригването на вулкани също са причина за поява на диоксини. Въпреки че се образуват локално, диоксините се разпространяват по целия свят чрез атмосферния въздух. Проявяват склонност към натрупване в органичната материя в почвата. Те са изключително устойчиви органични замърсители. Времето им за полуразпад в почвата е около 10 години. Могат да попаднат в хората чрез вдишване и поглъщане на частици от въздуха (по-малко от 10% от дневната доза) и чрез храната. До 90% от човешката експозиция на диоксини е резултат от приема на храни, съдържащи диоксини, главно храни от животински произход. Диоксините попадат в храни чрез кръговрата в околната среда.
Кой в България прави проверки за наличието на диоксини?
- До момента отговорностите са разпределени между Министерството на земеделието и храните за контрол на диоксини във фуражите и Министерството на здравеопазването за контрол на диоксини в храни.
На какъв период от време трябва да се правят такива изследвания? Кой нормативен акт определя тези задължения?
- Европейската общност предприе обширни законодателни мерки, насочени към редуциране на отделянето на тези замърсители в околната среда и намаляване на замърсяването на фуражите и храните. Възприема се идеята за контролиране на началните етапи на хранителната верига чрез въвеждане на стриктни норми за фуражите. След 1999 г. са разработени законодателни документи, които утвърждават максимално допустими нива на тези замърсители в храни и фуражи, както и методи за вземане на проби за анализи и изисквания към тези методи. През 2001 г. Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители прие решение за намаляване на емисиите им. През 2006 г. е публикуван специален Регламент № 1881/2006 на Европейската комисия, в който са въведени максимално допустими нива на съдържащите се диоксини в някои храни – месо, яйца, животинска мазнина, мляко, риба, растителна масла. По-късно са въвдени и максимално допустими количества в черен дроб от риба и производни продукти.
Как според вас държавата си върши работата по контрола за наличието на диоксини в храните?
- Според специална Наредба № 10 от 3.04.2009 г. за максимално допустимите концентрации на нежелани субстанции и продукти във фуражите следи от диоксини и фурани не трябва да присъстват в суровините за фуражи, растителни масла и техните странични продукти, животински мазнини, яйца, животински продукти, включително мляко и млечни продукти, риба, комбинирани фуражи, фуражи за храна на риба и домашни любимци. Какво обаче става на практика? Компетентните държавни структури следят показателите, които имат капацитет да изследват, а тези, за които нямат капацитет, елегантно подминават. С последните изменения на Закона за фуражите от 01.06.2010 г. контролът на фуражите се възлага единствено на Националната ветеринарно-медицинска служба.
За разлика от нашата страна, където концентрирането на властта в селското стопанство и храните продължава да бъде в едни и същи ръце, в съседна Турция например, контролът за наличието на нежелани субстанции в храните и фуражите е далеч по-засилен. Нито зърно суровина и нито килограм фураж не могат да влязат на територията на Турция, без да бъдат придружени от сертификат за лабораторен анализ.
.