Поскъпването на стоките може да е само временен балон, но може и да не е*
Пожари в ледена Русия, суша в Аржентина и Кения, наводнения в Бразилия и в пустинна Австралия. Докато още няма неопровержими доказателства, всеки може да избере за себе си дали вярва, че това са последици на глобална промяна на климата или просто капризи на времето. Това, за което няма спор, че е глобално, са икономическите последици от тези аномалии.
Международните пазари заедно с пари светкавично пренасят през континентите и ценовите шокове. Така природни бедствия на другия край на света се превръщат причина за улични бунтове в Алжир, Индия и Китай.
Скокът в цените на храните по цял свят е факт. Индексът на храните на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) през декември достигна абсолютен рекорд, след като пшеницата, месните продукти, захарта и още редица борсови стоки скочиха до нива дори над тези през 2008 г. Тогава глобалната икономика, макар и поразтресена от проблемите с американските ипотечни облигации, все още не беше изпитала шоковите вълни от фалита на Lehman Brothers.
Сега картината е различна. Най-малкото става въпрос само за една година лоша реколта и ако през 2011 г. няма природни катаклизми, пазарите може и да се стабилизират. Дори достигането на рекордни цени обаче при такова еднократно сътресение е плашещо. Освен това по-високите цени на храните неминуемо, макар и в различна степен, ще се пренесат във всяка икономика и като се добавят към ефектите от печатането на пари и държавни стимули, може да се окаже, че инфлацията става неудържима.
А сега използването на традиционното лекарство срещу нея - вдигането на лихвите, може да се окаже неприложимо, защото заплашва да убие крехкото възстановяване и да върне отделни държави, региони или дори световната икономика в прегръдките на рецесията.
Виновно е времето
Според повечето експерти основната причина за скока на цените на храните в края на миналата година се дължи почти единствено на нарушеното предлагане, а не толкова на засилено търсене. След пожарите в Русия страната наложи временна забрана за износ на пшеница до края на годината. Украйна и Казахстан (заради прекалено много суша) и Канада (заради прекалено много валежи) също имаха слаба реколта и ограничиха експортните количества. Аналогично се разви и пазарът на соя, след като добивите в третия най-голям износител в света, Аржентина, бяха много по-ниски от очакваното заради сушата в страната. Допълнителен натиск върху пазарите на храни имаше и в началото на 2011 г. след наводненията в Бразилия и Австралия, които са съответно първият и третият най-големи производители на захар в света.
Така намаленото предлагане и най-вече очакванията за намалено предлагане качиха цените на фючърсните пазари, където се търгуват стоки с бъдеща дата на доставка. Цената на захарта през седмицата мина над 800 долара за тон за доставка през март, което е два пъти по-скъпо от нивата в средата на миналата година. За същия период фючърсните контракти за царевицата скочиха с 91%, за пшеницата - с 80%, и за соята - с 51%. А високите цени на фуражите надуват и цените на месните продукти по веригата.
Трудно е да се разграничи каква част от поскъпването е реално търсене и каква се дължи на спекулантите на финансовите пазари. Вероятно натиск оказва и попълването на държавните резерви. През последните месеци, за да задържат покачването на цените, някои правителства освободиха значителни количества от запасите си. Китай периодично продава големи количества царевица, пшеница, соя, рапица, захар и ориз. Индия също през последния месец е продала 5 млн. тона пшеница от резервите си.
Това обаче не може да продължи до безкрайност и много от държавите вече са във фаза на активни покупки на международните пазари, което създава допълнително търсене. Например Индонезия, която през 2008 и 2009 г. произвеждаше сама всичкия си необходим ориз, обяви, че е купила 1.3 млн. тона от Виетнам и Тайланд, за да осигури наличности преди февруарската реколта в страната и ако запасите са ниски, може да купи още през юни.
Същевременно страните износителки в опит да решат проблемите с местната си инфлация все по-често прибягват до забрани или ограничения на експорта, което също намалява предлагането и вдига цените на международните пазари. Русия продължи забраната си за продажба на зърно извън страната. Индия също има практически пълен мораториум върху експорта на пшеница и ориз и административно ограничава компаниите, изнасящи захар. Комбинацията от желанието за трупане на запаси и ограничаването на вноса обаче заплашва пазарите да влязат в самоподхранваща се спирала - цените се покачват, а страхът от нови скокове и недостиг водят до още повече запаси и протекционизъм.
Върви ори, ори, ори
Засега надеждата е, че няма да се стигне дотам и всичко може да се размине от само себе си и затова всички погледи са насочени към следващата реколта. Според данните на FAO към ноември есенните посеви в големите производители от бившия СССР изостават. Според анализаторите на ООН предвид на намалелите глобални запаси производството на зърнени храни трябва сериозно да се увеличи през сезон 2011-2012, за да посрещне търсенето. Очакването фермерите да се насочат активно в засяване на зърнени култури обаче може и да не се сбъдне, тъй като с поскъпването им и други стоки като захар, соя и памук стават атрактивни. Така може да се окаже, че предлагането на никоя от борсовите стоки няма да е достатъчно да успокои пазарите. Повод за сравнително спокойствие дават стабилните цени на ориза, който е основна храна за 3 млрд. души в Азия.
"Абсурдно е да се мисли, че е достигнат пикът на цените", каза главният икономист на FAO Абдолреца Абасиан, който обаче все пак остава донякъде оптимист. "Ако предположим, че времето ще е нормално, а аз не бих заложил на това, когато се съберат реколтите, ще има рязък спад на цените", обясни той пред сп. Time.
Добра новина е, че поне засега, макар цената на петрола да се качва над 90 долара за барел, тя остава далеч от скока до 147 долара по време на предишния скок на храните. Нефтът съставлява голяма част от разходите на земеделците - първо, като гориво за трактори и комбайни и, второ, като суровина за торове. Така, ако петролните цени се запазят, фермерите могат да реинвестират печалбите си от високите цени в по-интензивно земеделие, което на свой ред да даде по-добри реколти.
Не случайно повечето от най засегнатите азиатски страни предприемат мерки за увеличаване на добивите - инструментите за това варират от заповеди за държавните банки да финансират фермерите в Китай до данъчни облекчения в Индонезия.
Не само храните, а и парите
Ако има нещо фундаментално различно между скока на цените сега и този през 2008 г., това са инструментите, с които държавите разполагат, за да се борят с него. Азиатските страни прилагат класическата мярка - вдигане на лихвите. Индийската централна банка прибегна до тежкия арсенал на шест пъти от март 2010 г. в опит да укроти цената и се очаква скоро пак да затегне кредитирането, след като в края на миналата година инфлацията на храните достигна над 18%. Това, макар да заплашва да потисне растежа, е приемливо решение за страна, където БВП се покачва с около 9%. Същото се отнася за Китай, който през декември вече вдигна лихвите. Поради размерите на китайската икономика, ако това успее да я забави, вероятно и натискът върху цените на храните ще утихне. Това обаче със сигурност не е панацеята, която всички чакат, доколкото разчитат на износа към китайския пазар за възстановяването си.
Не е толкова просто обаче положението в развитите държави. За да поддържа растеж, Федералният резерв на САЩ практически държи икономиката на системи, като изкупува всичко от държавни облигации до токсичен ипотечен дълг с прясно напечатани пари. Основната причина това да не произвежда инфлация досега е, че тези трилиони долари в голямата си част не стигат до реалната икономика, а остават някъде да пълнят дупки в балансите на банките. Ако обаче страната си внесе инфлация, Фед ще е пред дилемата дали да вдигне лихвите и да постави под опасност възстановяването, или да остави цените да се вдигат, като рискува към тях да се добави и ефектът от напечатаните долари и в един момент да не може да овладее ситуацията.
Пред подобен проблем и Европейската централна банка, която също е принудена да налива ликвидност, за да овладее разпространяването на гръцко-ирландските дългови проблеми към Португалия, Испания, Италия, Белгия или когото пазарите си набележат. Вдигането на лихвите може да се окаже пагубно именно за най-проблемните европейски страни, които още са в рецесия. Нов спад за тях ще означава по-малко бюджетни приходи и нови атаки от спекулантите.
Във всеки случай, както The Economist изтъква, скокът на цените, изглежда, идва в подозрително ранна фаза на световното възстановяване. А това е сигнал, че може и да не става въпрос просто за балон, който сам ще спадне с времето, а за траен дисбаланс. Както всяко икономическо благо и храните си имат себестойност и ако цената им се покачи много над нея, е нормално производството им да стане по-атрактивно и да привлече повече хора, които да вложат повече земя и труд. Фактът, че това не се случва дори когато в света има достатъчно свободен капацитет под формата на безработица, може да означава, че себестойността е още по-висока. И че се задава дълъг период на високи цени на храните, където търсенето се раздува от демография, увеличаващо се богатство, биогорива, а предлагането - от цялата палитра климатични проблеми плюс факта, че добивите в развития свят вече над десет години не се покачват чрез торове или техника.
Ако това е така, имаме няколко съвета - или затягайте коланите, или се запасявайте колкото можете с всичко въглехидратно, до което се доберете. Или инвестирайте здраво в сектора. Акциите на най-голямата торова компания в света - Potash, вече поскъпнаха с около 80% от дъната си в средата на 2010 г.
*Оригинално заглавие: Борбата за храната
.