Фермери получават субсидии при опазване на биоразнообразието в три защитени зони*
Парче земя, коeто от 20 години се ползва само за пасище, изведнъж се оказва засято с някаква земеделска култура. Обяснението на картината, превърнала се в тенденция, не е в покачващата се цена на храните по света. А в европейските субсидии, заради които в последните четири години в много региони на страната позабравени парцели се сдобиха с грижовни стопани.
Внезапният интерес към земята обаче не е еднозначно положителен, смятат експертите на Българското дружество за защита на птиците.
Какво печелиш като губиш
"За да вземат европейски субсидии, хората започват масово да орат довчерашни пасища. На практика няма формално нарушение, ако по кадастър тази земя се води орна. Но това разораване е пагубно за редица редки животински видове и води до изчезването им", обяснява Мира Дикова, ръководител на направление "Бизнес и биоразнообразие" в Българското дружество за защита на птиците.
"Около 35 кв. км затревени площи от защитената зона Бесапарски ридове например са били разорани от 2006 до 2010 г. В резултат е унищожена хранителната база на ред защитени видове и е застрашено съществуването им", обяснява екологът Димитър Плачийски и дава примери за изчезването на гущери, лалугери, белоопашатият мишелов.
Всички данни на експертите са получени след внимателни проучвания и обобщаване на опасностите пред биоразнообразието в три защитени зони за птици – "Понор", Бесапарски ридове (общините Годеч и Своге, Берковица, Георги Дамяново и Чипровци) и Западен Балкан (около Пазарджик). Анализите са част от специален проект, управляван от Дружеството за опазване на птиците, който не само учи земеделските стопани в тези региони как да щадят биоразнообразието чрез своите обичайни дейности в пасищата и ливадите, но и субсидира тези техни усилия.
Правилата си имат цена
Бюджетът на проекта е 240 хил. долара за 2010 и 2011 г. През миналата година безвъзмездно финансиране по него са получили 47 фермери. През 2011 г. отново се набират кандидати (виж карето за условията). На практика грантовата схема компенсира земеделските стопани за техните загуби и пропуснати ползи в резултат на това, че примерно не орат, не косят и не сеят безразразборно, а извършват цялата земеделска дейност по строги правила, позволяващи да се запази биоразнообразието. От получателите на субсидии се изисква например задължително да изготвят и спазват план за последователност на пашата, да косят само ръчно, да извършат само две коситби годишно - дейности, гарантиращи оцеляването на защитените видове. Със средства от проекта може да се купи земеделска техника, да се направи ремонт на фермата и други. Част от парите са предназначени за дейности, от които полза има не само един земеделски стопанин, а цялата общност.
"На практика ние тестваме пилотни мерки, които не се финансират от действащата Програма за развитие на селските райони, но ще могат да бъдат включени в нея след доказване на тяхната ефективност", обяснява Мира Дикова, която е ръководител на проекта.
Важно условие за включване в схемата е земите, за които се кандидатства за субсидии, да не получават финансиране от европейските фондове. Целта е да няма дублиране на подкрепата, но няма пречки, след като грантовата схема свърши, фермерите да кандидатстват и по мерките от Програмата за развитие на селските райони.
Нефинансовите ползи
"Ние работим на 1000, 1200, 2000 м надморска височина. Земята ни е планинска, уловията са специфични", обяснява Стефанка Колева, която е един от участниците в грантовата схема. Заедно със семейството си тя отглежда 77 овце, обработва около 200 декара земя и се грижи за две овощни градини в с. Зимевица (на 25 км от Своге). С 6500 лв. от инвестиционната мярка на схемата купили трактор, ремарке и прикачен инвентар. "Поддържаме връзка с хората от проекта, те ни консултират, обясняват, директно посочват за какво имаме право, дават ни идеи как да действаме", обяснява Стефанка Колева. И се готви да кандидатства и тази година.
"Големият ефект от прилагането на грантовата схема е, че хората се научават да спазват определени правила. Разбират, че с ежедневните си дейности помагат не само на редките видове, а и на обществото като цяло", обобщава Георги Попгеоргиев, участник в мобилните екипи на проекта.
Довери ми се
"Първият извод от едногодишното изпълнение на проекта е, че подобни схеми, свързани с агроекология, трябва да се правят след анализ на конкретните проблеми и възможните решения", обяснява Попгеоргиев. Този подход осигурява максимално доближаване до реалностите и избягва познатото "копи-пейст", когато се пишат условията за кандидатстване по дадена схема, смятат експертите на дружеството.
Нуждата от близка връзка с възможните и реалните получатели на средствата, е следващият важен извод от едногодишното прилагане на грантовата схема. "Направихме масирана информационна кампания, която включваше не само семинари и листовки, но и лични разговори с хората. Индивидуалният подход е ключов, когато говорим за агроекология, защото тук най-важното е личното отношение към земята", обобщава Мира Дикова. Според нея човек пази това, което познава и обича. "Ако не знаеш какво е ценно и защо да го правиш – не се получава."
Срещите на петимата експерти от пилотния проект с фермерите са всяка седмица. Така земеделските стопани получават отговор на всеки въпрос, свързан с грантовата схема, директна консултация дали и как могат да кандидатстват и съвети как да използват безвъзмездните средства. Хората от екипа следят и дали през годината земеделците спазват изискванията за агроекология - условие за получаване на субсидията.
"Ние не очакваме от фермерите просто да прочетат условията за кандидатстване и да го направят, както се случва с Програмата за развитие на селските райони. Опитът показва, че това е доста трудно за мнозина. Самите фермери се шегуват, че им е трудно до вчера "да са били овчари, а от днес - мениджъри". Затова непрекъснато им обясняваме какви възможности за субсидии имат и как да ги използват", разказва Мира Дикова.
Експертите на проекта са убедени, че за опазването на природата не са достатъчни само контролни органи и санкции. "Не може без местните хора, без тяхното осмислено и съзнателно отношение", твърди Димитър Плачийски.
Важен извод от прилагането на грантовата схема е прозрачността и гаранцията, че условията за кандидатстване и за плащане на средствата не се променят. "Параметрите остават същите и хората знаят, че ако спазват изискванията, ще си получат парите. Досегашният опит със субсидиите на национално ниво оставя горчив вкус, че всяка година се променят наредби, че се налагат санкции в резултат на променени във времето изисквания", обяснява Дикова.
И още - опазването на биоразнообразието не става само със субсидии. Нужна е цялостна визия за развитието на тези региони. "Не може с едната ръка да насърчаваш биоразнообразието, а с другата да раздаваш субсидии за соларни паркове или микро ВЕЦ-ове в същите региони", казва Дикова. И се надява, че опитът, извлечен от досегашното прилагане на грантовата схема, ще се използва от държавните служители, отговорни за Програмата за развитие на селските райони.
Какво се финансира
Финансовата помощ по проекта включва:
- Компенсаторни плащания за "Натура 2000" - изготвяне и спазване на план за последователност на пашата, изисквания към косенето и други. Подпомагането се извършва на единица площ.
- Агроекологични плащания - превръщане на обработваеми земи (ниви) в екстензивни пасища. Подпомагането се извършва на единица площ.
- Непродуктивни инвестиции - например поставяне на електропастири за управление на пашата, изграждане на навеси (кошари) за стадата и хората на отдалечени места в планината, изграждане на места за водопой на добитъка и други. Финансиране до 100%.
- Инвестиционни дейности - за покупка на техника, за ремонт на фермата и др. Максимум 6500 лв., 10% съфинансиране.
*Оригинално заглавие: За да не умират птиците
.